Мобилните игри имат славата на „кежуъл“ или неангажиращи заглавия, които човек ползва, за да убие времето в чакалнята или метрото. Поради тази причина, доста хора махат пренебрежително с ръка и смятат, че разработването на подобно не изисква кой знае колко работа. Всъщност все повече заглавия за смартфони и таблети изискват толкова, че дори и повече усилия, отколкото хитовите им аналози за компютри и конзоли.

Напредъкът на технологиите при мобилните устройства, изстрелва нагоре и игрите за тях. Графичния паритет в някаква степен е възможен и доказан с успеха на Fortnite например. Но дори, да говорим за по-неангажиращи издания като Angry Birds – в тях има доста вложен креативен труд. Например при дизайна и рисуването, работата може да се сравнява като между 2D и 3D анимация при филмите. И двете изискват страшно много работа от страна на арт екипа.

Мобилният арт екип в София

Затова разказва Христо Чуков, който е арт директор на „Геймлофт София“. Той разполага с над десет години опит във филмовата и гейм индустрия и преди два месеца беше гост-лектор в международния фестивал за дигитално изкуство „Футуро“, който се проведе във Варна. Българското студио е част от френския разработчик за мобилни игри Gameloft, който стои зад някои от най-успешните заглавия за телефони и впоследствие – за смартфони.

Геймлофт София“ разполага с над 200 души, които са специализирани в най-разнообразни области от програмиране, дизайн, художници и дори експерти по изграждането на икономиката в игрите. Ролята на Христо Чуков е да ръководи всички екипи от дизайнери и художници в студиото. Да може арт екипът на българското звено „Геймлофт“ да гледа в една посока и да спазва високите стандарти за качество.

Преди да се присъедини към софийския екип на Gameloft, Христо Чуков има богат опит различни филмови и телевизионни продукции за Disney, New Line Cinema и др.

С пот на челото

Според него, много хора не си дават сметка, за това колко много труд и пот на челото изисква анимацията на единична сцена или за изготвянето на един дигитален обект. Независимо дали става дума за игра или филм. Художникът трябва да разполага с ясна визия за това какво иска да постигне и да отдели страшно много време за повторение и опити. Той трябва да може да експериментира.

Освен това художникът в игрите не трябва да разполага само с познания по рисуване. За него са необходими и такива по физика и биология. Той трябва да може да пресъздава правилното осветление в дадена сцена и как светлината влияе и се отразява върху всеки обект. Или да работи с правилните пропорции на тялото, за което помагат знанията по анатомия.

Един от специфичните елементи, които са характерни за изкуството в игрите е, че… то остарява. Като визия и в това вина нямат художниците или дизайнерите. Просто технологиите се развиват доста бързо с което се изменя и възприятието на хората за крайния продукт. Малко са игрите, които устояват на теста на времето и рано или късно, те става обект единствено на носталгични залитания на заклети фенове.

Изпипването на детайлите са друг ключов фактор, с който художниците и дизайнерите на игрите трябва да се съобразяват. Според Чуков от „Геймлофт София“ човешкият мозък и око са така устроени, че много лесно могат да забележат неестествените форми и положения на обектите. Или грешки при осветлението. Добрият арт екип се старае да обърне това правило в своя посока. Те прилагат подобни различия, за да подчертаят или акцентират на точно определен елемент.

Щипка талант и много постоянство

За да станеш художник или арт дизайнер в гейм индустрията се изисква щипка талант, но доста повече постоянство и упорство. Доста от хората, които работят тази професия всъщност са развили самостоятелно своите умения. Завършването на художествена академия не е задължително условие.

Христо Чуков от „Геймлофт София“ добавя, че покрай развитието на интернет и онлайн съдържанието, в момента могат да се намерят много курсове (безплатни и платени), виртуални уроци и доста съвети. За всичко – от това как да се започне, до усъвършенстване на уменията или вглеждане към определени детайли или техники.

Именно затова постоянството, стремежът към непрекъснато усъвършенстване и упорството са до голяма степен по-важни от самия талант, завършва Христо Чуков от „Геймлофт София“.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This