Това е всеизвестен факт, който предизвиква учудване у нас, източно-православните християни, които сме свикнали, че в религиозния храм, основните елементи са иконите. Въпросът, който често можем да чуем е, защо протестантите не почитат икони.

Една от причините се крие в основната човешка интеракция, а именно общуването. Според протестантите то може да се осъществи само между живите хора, тези, които са на тази Земя от плът и кръв. Църквата обаче отрича това нещо, като цитира Евангелието, според което „За Бога всички са живи”. Православните християни по-скоро подкрепят идеята, че земната и небесната Църква се разграничават само образно. Това крие послание в себе си, а то е, че когато се намираме в религиозен храм, в него са всички, както живи, така и мъртви. При протестантите линията между двата свята е удебелена и по-силно ги разграничава.

Молитвата е вторият момент на разцепление. Православните християни се молят пред иконите на светците и така сякаш усещат, че биват „чути”. Протестантите отправят своеобразна критика към това, като смятат, че тази молитва и връзка с Бога може да се осъществи навсякъде. Метафорично казано, те представят „докосването” с  Бог като телефонна връзка, от която на единия край стои молещият се, а от другата Бог. Според това им вярване, когато почувстваш, че имаш нужда да кажеш или поискаш нещо от Бог, ти можеш да отправиш искреното си желание към него навсякъде и след това да чакаш това да се случи. По какъв начин е работа на Бог.

Молитвата на православните се свързва по-скоро с чувствата и сърцето, докато при протестантите тя се извършва чрез разума. Когато православен християнин застане пред иконата, той се опитва да отвори сърцето си, да извади емоциите си и да излее от там голяма си болка и нужда. Когато протестантите се молят, търсят онази телефонна връзка, съсредоточават се и често изпадат в силни емоционални състояния, излизат извън себе си или както те го наричат –  получават момент на екстаз.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This