Дъвесината, дървеният материал, който е от голямо стопанско значение за България, а и за света се добива по различни начини и с различна цел. Площта на горите може да намалее от неправомерна сеч или като се прилага дори санитарна сеч. Често дърветата заболяват или биват унищожавани от различни вредители. Заплаха за горите са също пожари и други природни бедствия. Но има един процес наречен възобновяване на горите, който е от изключителна важност за бъдещия дърводобив.

Дърветата са с голямо стопанско значение за хората. Производството на дървен материал не дава принос само за строителството, като се произвеждат греди, дъски, талпи, летви, дървен материал за покриви, за дървени къщи, навеси, барбекюта и други. За такъв тип дървен материал може да посетите следния сайт: https://www.emsien.com/

Дърводобивът дава голям принос и в химическата промишленост и медицината.

Интересни факти за горите в България

Горите в България се равняват на около 526 млн куб. метра. А средният им годишен прираст е приблизително 11 -12 млн куб. метра. 55% от това са млади гори, 30% са на около 40-80 години и ориентировъчно 10 % от дърветата са над 100 години. По отношение на видовете – 66 % са широколистни гори, а 34% са иглолистни дървета. Най-често срещани са бук, дъб, габър, цер, мура, смърч, бял бор, черен бор.

Как се възобновяват горите?

Дърветата и храстите са жив организъм и съответно растат, стареят, загиват, поникват, разболяват се… а в повечето случаи се отсичат, за да се използва дървесината. Често и природни бедствия спомагат за загиването на дърветата – снеголоми, ветровали, в не малко случаи и пожари. Но гората има свойството да се възобновява.

Разбира се освен естественото подновяване, гората може да се възстанови и изкуствено. Залесяването става все по-наложително.

Защо трябва да знаем как се възобновява гора?

Причините са не една и две. Може да се интересувате само за обогатяване на общата култура, да сте природолюбител, а може и да притежавате гора придобита по наследство, а това ви прави отговорни да се запознаете с особеностите й. Разбира се, може и да сте предприемач, който се информира, за да изгради правилен бизнес план.

Производството на дървесина е предшествано от залесяване и възобновяване на горите.

Естествено възобновяване на горите

Естественото обновяване на горите е два вида – семенно и вегетативно. Първото обикновено е природно, но не изключва и човешка помощ.

Умишленото възобновяване на горите се извършва от лесовъди – специалисти. Като тази задача е от първостепенна важност.

Вегетативното (издънково) естествено възобновяване се прилага предимно при широколистните дървета. При тях се наблюдава добро количество пънни или коренови издънки.

Но горите у нас не са еднородни и възобновителният процес не е бърз и лесен. Не може да се подхожда по един и същи начин.

Трябва да се опознаят много добре екологичните възможности и условията за растеж, както и всички особености на дървесните видове.

Семенно възобновяване на горите

Този процес преминава през няколко стадия.

ПЛОДОНОСЕНЕ

Възобновителната зрялост на различните видове дървета се достига на различна възраст. По-рано такъв етап на съзряване достигат светлолюбивите видове. Това се случва около 15 -20-та им година. Такива дървета са елшата, тополите, върбата, бор, бреза и други.

Тази видове, които издържат да живеят на сянка постигат съзряване приблизително на 40-60 годишна възраст. Примери са смърча, елата, бук и други.

Един междинен вариант са липата, бряста, ясен и др. Но има и друга особеност. Обилният цъфтеж не гарантира обилно семеношение.

Проблеми с реколтата може да се появят и заради студ, засушаване, продължителни и обилни дъждове, гъбни болести, нападение от насекоми и други вредители.

В България традиционния ред на зреенето на семена е ориентировъчно следния: май месец узрява брястът, до юни и осиката, брезата и офиката съзряват през август, а през август – септември узряват ясена и леската. Периодът от септември до ноември е за узряват семената на дъба, бора, смърча, елата, акацията, явора, липата и други. Най-рано опадат семената на бряста, още през месец май. А най-късно и най-бавно окапват семената на смърча от есента на годината на семеносенето продължава чак до пролетта на следващата година.

Много важен факт е и, че дърветата не плодоносят всяка година. Като визуален ориентир за по-често плодоносене може да приемем дърветата с по-дребните семена, узряващи рано, при които това се случва по-често. Това е така, защото при тях остава време да се възстановят и заложат цветни пъпки за догодина.

Колкото семената на дърветата са по-едри, толкова по-късно узряват и съответно плодоносенето е по-рядко.

Интересни факти за плодоносенето на дървентата

Всяка година или през година плодоносят върбата, осиката и брезата. А борът и смърчът го правят през от 3 до 5 години. Достолепният дъб плододава през 6 – 8 години. Но нека не забравяме, че в природата може да се случат и отклонения провокирани от природни условия, но не само климатични фактори.

ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ

При добра семеносна година най-често природата осигурява много повече семена отколкото са нужни за естественото възобновяване на гората. Но за съжаление това не е гаранция за качествено подновяване, защото то може да бъде възпрепятствано от животни, неблагоприятен климат, внезапно замръзване или засушаване след покълване на семената.

 

Покълване на семената

Този процес изцяло зависи от външните условия. Разбира се и от качеството на семената, но топлината и влагата са от съществено значение. От тях зависи семенния покой и кълняемостта.

Времето, което е необходимо на семето да покълне, когато вече е попаднало в контакт с влажна среда или е заровено се нарича семемен покой.

Кълняемостта на семената на дърветата се измерва с процента на годните да покълнат семена. Различните семена покълват при различни температури и време.

Самосев и подраст на дърветата

Самосев наричаме младите поници. Предимно до 1 годишна възраст. Той се нуждае от майчиния покров. Въпреки това често, дори и да е под него често дава загуби заради екологични фактори.

Подраст наричаме младото поколение гора, която е на възраст от 2 години до възрастта, в която ще образува самостоятелно насаждение.

А докога е нужен майчиният покров е индивидуално и зависи от вида , биологичните особености и екологичните условия. Но традиционно е от 2-3 до 20-50 години. След този период, съответен за всеки вид, майчиния покров задържа растежа му.

Вегетативно възобновяване.

Естественото възобновяване на горите чрез вегетация се осъществява по три начина – с отводки на части от стъблото, с коренови издънки и чрез пънни издънки. Изкуственият метод е чрез садене на резници и присаждане.

Каква е разликата между горите получени по вегетативен/издънков начин и по семенен?

  1. Най-важната разлика е свързана с бързината на растежа. Семенните насаждения растат по-бавно, но пък дърветата интензивно растат до 120 – 150 години. Издънковите гори растат по-бързо в млада възраст, но с времето кореновата система се изтощава, растенията придобиват храстовиден вид. При активна коренова система може да продължат да растат, но не повече от 80 години.

 

  1. Има и друга важна разлика – качеството на стъблата и дървесината. Дървесината на издънковите дървета е с по-неправилен строеж. Тези дървета обикновено са криви и по-лесно се поддават на загниване. Дърветата израснали от семенно засяване са по-прави, по-високи и по-дебели. Дървесината им е много по-здрава и се обработва лесно. Строителната дървесина в повечето случаи е от семенно израснали дървета.

 

В заключение можем само да обобщим, че дървеният материал е много по-добър от всички други материали използвани в строителството – най-разпространени са дървените греди: https://www.emsien.com/греди

Причините не са само тези, че лесно се поддържа, както и немаловажният факт и че дървесината е резистентна към бактерии. Качественият дървен материал може да издържи цял живот, че и много повече. Много от къщите във Викториански стил са си все още в оригиналният си вид. А нека не забравяме, че дървеният материал е единственият възобновяем материал в строителството. И всеки тон дървесина, който се използва като заменя друг строителен материал (бетонни плочи, тухли, стомана) спестява един тон въглероден двуокис, който се освобождава в атмосферата.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This