city-night

Седите си на бара ,,в едно квартално кафене“, както се пееше някога, когато в България повече хора имахме мечти. Пред вас е полупразната бутилка с бира, която седи там вече час-час и нещо и се е стоплила. Брандът не е важен, важните са хората на масата – 4 души.

Нека ги типизираме съвсем стереотипно – шефът, който ще вземе финалното решение, изпълнителният директор, който тази сутрин е прочел маркетингова статия в Management, Marketing and Men (the MMM magazine), полуфранчайз на едни бонбони, които вечер пред лаптопа, пишейки поредната кампания, обичате да си ,,натъпчете“ в устата. Другите двама, онзи, човекът с безупречната визия, папионката, модерната прическа, перфектно оформената брада, който е известен още като „човекът НЕ“, или с други думи, човекът, който би казал ,,Не!“ дори на собствените си идеи. Последният, наближаващ 40-те, полуизгладената риза, класически дебела вратовръзка, миловиден, оредяла коса, очилата, химикалката в уста и тефтерчето пред него, човекът, който ще свърши цялата работа, която ще се дискутира.

Гледат ви с т. нар. ,,кравешки поглед“, чакайки да довършите онова изречение с цифрите накрая на ,,офертата“ , както му казват те, докато вие преминавате през визията, която сте излели с помощта на лаптоп, 2 бутилки вино, онези бонбони, на които MMM е полуфранчайз и няколко вечери, прекарани с пижама, гребен в косата, лаптоп, кафе, пепелник и цигара в леглото.

,,Т.е. откъде започва всичко това?“ пита ви шефът.

,,Всичко започва със създаването на вашата история“ отговаряте. ,,Брандът ви има нужда от личен характер, от собствена история, от душа. Трябва да е интригуващо. Трябва да има визия и да вдъхновява хората да правят нещо велико…“

,,Аха… история. Това е всичко“ – прекъсва ви човекът НЕ. След това изказване милият работохолизиран човечец с очилата спира да си записва. ,,Нека да ви кажа нещо, тук съм от самото начало на компанията.“ Единствената мисъл, която преминава в главата ви, е „Защото това е компания на 2 години, юпи такова!“. „Последното нещо, от което се нуждаем, е да харчим пари, за да разказваме приказки“.

Да, разбирам какво говорите. Може да ви звучи глупаво да си говорим за истории, когато има продукт, който трябва да се достави до клиенти, които трябва да бъдат задоволени и разходи, които да се платят,“ започвате вие, „Но нека ви кажа нещо: Вие вече разказвате история. От това, което ми казахте дотук, историята ви е ,,Ние оперираме на манталитета на оцеляването“. Как бихте искали да разкажете историята на своя прогрес, на своето утре?“

В този момент се вдъхновявате, защото сте си чист content maker, макар и никой да не знае какво е това, да не забравяме, че бивате и маркетолог, а често и copywriter, просто защото такава е ситуацията, тук, сега, в България. Бивайки всичко това и още куп неща, които не ни засягат, вие се вдъхновявате от това, че обичате да пътувате. По онзи съвсем различен начин, за който сте се светнали, гледайки презентация на TED и сте разбрали колко грешно сте го правили досега. Това е обърнало половината ви живот и вече пътувате сам, желаейки да учите, да бъдете погълнат от културата, да плувате в океана на непознатите за вас неща, да се върнете и да разкажете, да предадете опита, да научите останалите на малките уроци на себепознаването „по пътя“, реферирайки съвсем умишлено към тази книга, която трябва да погълнете и изживеете.

среда

Та, да се върнем на историята. Започвате да им разказвате за един от вашите ,,вдъхновители“ по пътя, на които сте си станали чист посланик, просто заради историята, която разказват, макар често като маркетолог да се питате дали не е просто ,,розов прах в очите“. И така, започвате да им разказвате за двама души, движещи се с автобус към Южна Америка. Те са мечтатели, които виждат света като нещо, което трябва да се изучи чрез душата и опита, и го правят. Дестинацията, към която отиват е Патагония, а така се ражда и тяхната фирма – Patagonia (Приключението е заснето в 180 South, можете да го гледате в Netflix, ако сте любители на новите иновации)

Тези хора продават продукт, който навсякъде по света е чисто и просто ,,overprized” , толкова overprized, че струва почти два пъти колкото North Face стоки. Как го правят? Разказват историята си, развиват я, показват го на света. Най-добрият пример за това е тяхната кампания с ,,обърната психология“ – ,,Не купувайте това яке!“. В тази година клиентите им нарастват двойно. Защо? Защото пред очите им онова, в което вярват, се сбъдва. Не купувайте това яке. Купете си изживяване. Купете си историята, която ще разказвате за времето, в което сте носили това яке, някъде сред планините, за онази снимка с това яке, ските на рамо и белия свят в краката ви, стъпили на върха, за последващия момент на спускането и ускорения пулс, който сте усещали в цялото си тяло, за биещото сърце, за онези две минути, които са дали смисъл на живота ви.

,,Да… а ние сме в България…“ прекъсва ви отново човекът НЕ.

Започвате да разказвате за онази невероятна реклама с мрежата и Гришо, която разказва цялата история на един бранд, признава една грешка и отново продава не продукт, а изживяване…

,,Е, да, но вие ми говорите в случая за корпоративен гигант на пазара“

Е, ОК. В този момент си мислите, че това юпи е победило. Тогава се сещате за последното си пътуване. Да, то беше едва до съседна Гръция. Бяхте с група от предимно непознати и трима приятели. Пътувахте с българска агенция, или по-скоро travel club, за който не бяхте чували – Tripsy.club. И това беше едно от изживяванията на живота ви. Запознахте се с толкова много хора, видяхте неща, които не бихте могли, ако бяхте организирали пътуването си сами, просто защото не ги знаехте, а и трудно бихте ги разбрали. Бяхте на тези невероятни яхти и пиехте шампанско с хора, които до вчера не сте познавали, а всичко беше толкова хубаво – незабравимите гледки, гмуркането, танците, настроението.

Вие се влюбихте – в изживяването, в този начин на пътуване, вече обмисляте следващото си пътуване, вече виждате как можете да усетите чуждата култура и без да сте сами на пътя, как можете да се самоопознаете сред другите. Това пътуване, тази история преобръща схващането ви за ,,по пътя“. А после, после се прибирате вкъщи и гледате видео от изживяването си, спомняте си всички хубави моменти, виждате себе си, приятелите си и всички онези прекрасни хора, с които сте изживели нещо заедно, което ви е направило близки по някакъв начин.

В този момент рискувате, в този момент разказвате тази история, показвате техния сайт, начина, по който те не продават продукта – „Ела с нас, ние сме на прилични цена, а и сме любезни“, те продават едно изживяване, една друга версия на ,,По пътя“, новата презентация на TED, в която участвате. Те разказват историята, която искате да чуете, която е изградила бранда им, която ги е накарала да превърнат мечтите си в работа, която е направила познатите приятели – ,,Колаборативното изживяване на пътуването, подправено с гмуркане в културата на едно ново ниво, споделено с всички тези хора и поднесено с толкова лек и забавен привкус, че да искате още и още, и още“.

Това е историята, човекът НЕ си замълчава…

Дотук спирам аз, а продължавате вие, разказвайте историята на бранда си, яхнете най-смелите си мечти и ги преследвайте, защото „аудиторията не е готова“, „това е България“ и подобни изказвания са просто оправдания и нищо повече.

Дишайте, учете, разказвайте, мотивирайте и бъдете мотивирани, бъдете творци, а не „бизнесмени“, защото само така ще измием тази дума от мръсотията, която е насъбрала, защото само така ще си върнем мечтателството, само така ще можем да запеем песента, с която започнах още веднъж, този път модерно и правилно!

край

Pin It on Pinterest

Shares
Share This