В средата на лятото този въпрос може да изглежда странен на някого, но като се има предвид бума на инвестиции във високотехнологични стартъпи в страната през последните няколко години, си е съвсем резонен.

Няколко инвестиционни фонда усилено разглеждаха и влизаха в нови компании, отворени бяха няколко процедури за финансиране на иновации през оперативните програми за подкрепа на бизнеса, мина и една дългоочаквана сесия на Националния Иновационен Фонд. Вложиха се огромни публични средства в стартъпи и в техните иновативни идеи.

Това ни даде увереност и надежда, че въпреки малкия обем на българския пазар и леката ни откъснатост от големите технологии и инвестиции в тази част на Балканския полуостров, нашите иновативни идеи ще могат да видят бял свят и разбира се, бял свят да ги види…

С може би около 1000 финансирани проекти, вече имаме достатъчно основания, за да помислим какво свършихме досега и какво ни предстои да свършим.

Ето и моето скромно мнение:

  • За съжаление, над 70% от финансираните проекти все още остават в областта на софтуерните технологии. Има още много технологични области, в които страните по света ни изпреварват, а ние оставаме със замечтан поглед да гледаме към звездите.
  • Повечето от финансираните проекти за иновации спират до създаване на прототип с недобре изяснен от самото начало обхват. Има чудесни идеи, но нямаме достатъчно визия още от самото начало дали те са достатъчно иновативни, къде са техните конкурентни предимства, дали пазарите са готови да приемат такива продукти и най-вече – как да навлезем с тях на реалните пазари.
  • Повечето от финансираните екипи са с чисто техническа експертиза и нямат знания за жизнения цикъл на продажбата, за динамиката и тенденциите на пазарите, за поведението на потребителите, за проактивни форми на маркетинг. Няма и сериозен пул от ментори, който да работи с тези екипи по тези въпроси. Само с технически умения и знания трудно се навлиза, да не говорим за завземане на сериозни позиции на международния пазар.
  • Малко са частните инвеститори на българския пазар на иновации, а без тях няма как да се развият устойчиво предприемачество и нови успешни високотехнологични бизнеси. Самите те се чудят дали да инвестират в свои идеи или в идеи на други екипи.
  • Създалата се предприемаческа общност е много активна, но степента на самоорганизация е изключително висока. Може да отнеме десетилетия, докато се формира ефективно общество на национално ниво, което да синхронизира интересите на обществото, бизнеса и иноваторите.

Така че, да, сили и средства безспорно имаме.

Въпросът е какво да се прави оттук насетне, за да може тази натрупана положителна предприемаческа енергия да се превърне в устойчива тенденция за иновиране в страната, а оттук и да се стигне до мечтания по-добър стандарт на живот за много хора.


Поли Димитрова Козарова

Поли Димитрова Козарова

Маркетинг Експерт

Поли има почти 20 годишен опит в областта на управлението на бизнеса и маркетинга, като заема позициите на маркетинг мениджър и мениджър развитие в няколко международни и български консултантски и ИТ компании.

Поли е известна също със своя блог Маркетинг Буркан, един от първите бизнес блогове в страната, и като съавтор на популярни книги с бизнес тематика, сред които “Основи на успешния бизнес. Тук и сега”“100 български маркетинг приказки”“101 маркетинг приказки” и “Блогопедия”.

В момента Поли развива своя консултантски стартъп Primavera 88 и със своя екип от опитни бизнес консултанти и ментори оказва професионална подкрепа на бизнеса за бизнес развитие, реализация на маркетингови стратегии, подготовка и изпълнение на проекти с еврофинансиране.

Pin It on Pinterest

Shares
Share This