Не съм от най-големите фенове на WordPress. Когато блогът ти на тази платформа (и много други, използващи MySQL база данни) навърши определена възраст, усещаш как малко по малко скоростта на зареждане става все по-тромава. Натрупваш плъгини, с които добавяш нови функционалности, които допълнително усложняват положението. А многобройните ъпдейти на самия WordPress и на всичките тези плъгини не винаги гарантират добра съвместимост, което пък води до нови проблеми.

Като минималист предпочитам опростен софтуер, който работи бързо, който е лесен за промяна и гарантира стабилност поради своята лекота и простота. За жалост тези блог платформи, които позволяват точно това, изискват солидни PHP/MySQL знания и по-висока кадърност в уеб разработването, и по тази причина не стигат до крайния потребител, търсещ олекотен и лесен за използване блог.

Scriptogr.am е експеримент, който се опитва да направи точно това – да предостави лек, изключително лесен за използване и минималистичен блог за обикновени уеб потребители.

Услугата е безплатна и все още в бета тестване – все още не е готова за хора с недостатъчно висока техническа грамотност. Засега работи само с един дизайн, който може да се кустомизира с онлайн CSS редактор.

Идеята, обаче, е страхотна. Нужен ви е единствено акаунт в Dropbox. Постовете се създават с обикновен текст редактор на вашия компютър, след което се качват в определена директория на вашия Dropbox акаунт и… блогът е обновен. За форматиране на постовете се използва езикът Markdown, който позволява всички основни функционалности като заглавия, цитати, линкове, изображения, вмъкване на код и други.

Създателите на scriptogr.am обещават в скоро време да има избор от няколко дизайна, които се адаптират според резолюцията на екрана (изключително полезно, когато съдържанието се чете през смартфони), както и онлайн редактор на текст, вграден в администраторския панел.

Ще има ли бъдеще scriptogr.am? Едва ли може да се направи прогноза, но развитието на такава услуга определено ще е интересно за наблюдение.

Да пишеш с глас… лесно е, защото не мислиш какво и как пишеш, а просто изливаш мислите си на парче хартия или върху купчина осветени пиксели. Трудно е, защото трябва да имаш какво да кажеш. И да го направиш толкова убедително, че хората да го прочетат от грабващото начало до самия край. Ако успееш да ги накараш да го прочетат втори, дори трети път, значи си гений, и, може би имаш шансовете да измайсториш някой бестселър.

Когато пишеш с глас, не трябва много да ти пука какво мислят останалите. Това е твоето мнение. Понеже е различно от шаблонните статии, които списанията следват във всеки свой брой, ти си длъжен да го споделиш. Някакъв мотиватор беше казал на един семинар (повечето ми изглеждат еднакви – с други думи, забравих му името) беше казал, че си на този свят да внесеш разнообразие. Ето я и твоята възможност.

Бъди готов за хвалби. Всички харесваме смелите, които не режат идеи в името на коректността и други подобни измислени от политиката трикове, създадени да премахват стойностното и да губят време. Поне когато сме съгласни с гледната им точка. Ако не, ги мразим. Затова бъди готов за критика, когато пишеш с глас. Майсторлъкът е когато получаваш хем много похвали, хем много несъгласия – признак, че си провокирал доста голямо количество читатели да се замислят, при това дълбоко и емоционално, преди да споделят мнението си.

Редакцията е излишна, тя е за неможещите и прохождащите. Разбира се, можеш да резнеш някоя дума, която се повтаря, и да я замениш друга в името на естетиката, но не прекалявай. Редактираш ли статия, която си написал с кеф, режи само думи, без да режеш идеи. Точно те осмислят времето, прекарано в четенето на твоята статия.

Искам да видя повече смелчаги в българската блогосфера, които не вървят с общоприетото мнение и казват каквото мислят, без да се притесняват дали някой ще се разсърди, защото не е бил похвален. И поздравления на колежката ми Поли Козарова за последните две статии (едно и две). Едно изключително добро създание като нея показа на много колеги блогъри какво е смелост и характер само с една клавиатура и мишка.

Блогването отдавна не е върха на сладоледа в социалния уеб. Искат работа, доста време, задължителното постоянство и капка креативност. В противен случай ще пишете само за себе си и вашето послание ще остане неоткрито. Блоговете бледнеят пред лекотата на общуване, която Facebook, Twitter и микроблогинг платформата Tumblr предлагат.

В своята носталгична статия за блогосферата, авторката Лея Макларън от канадското издание Globe & Mail споделя: “Напоследък хората мислят за популярните видеоклипове с котета и се изразяват с не повече от 140 символа, а задълбочените, добре обмислени блогове са също толкова модерни, колкото задълбочените, добре обмислени книги – с други думи, те са културно значими, но не и модерни.”

Но всичко това не трябва да означава, че блоговете не са актуални или че са загубили своето влияние. Напротив, с времето се превърнаха от лични дневници, в които споделяхме снимки на домашните си любимци и вкусни рецепти за хрупкави картофки в гражданска медия, където всеки с уникално мнение изпъква. От инструмент за общуване с няколко приятели, еволюираха в начин да достигнеш стотици, дори хиляди (говоря за българския интернет) читатели, да разпространиш информация, послания, идеи. Дори в средство за политическа пропаганда, след като американските тайни служби признаха, че имат практиката да създават уебсайтове и блогове на политическа тематика.

Но нека бъда оптимист и кажа, че чашата е наполовина пълна. Социалните мрежи ни помагат да намираме повече читатели, увеличавайки влиянието на блоговете ни. Те са едно незаменимо средство за популяризиране на блогове и изграждане на пълноценно общество от редовни посетители. Вече има изобилие от WordPress добавки, които интегрират Like и Tweet бутони, които позволяват коментирането с профили от Facebook и Twitter, както и още много други.

Тук е голямата ирония – социалните мрежи и платформите за микроблогове постепенно отучват читателите от търпението да усвоят голям, смислен текст онлайн, а в същото време блогърите ги използваме за популяризиране на нашите големи и (надявам се) смислени текстове. Блогването в ерата на фейсбук статуси и туийтове губи сексапила си, но не и авторитета.

В началото винаги е трудно. Може би объркващо. Повечето съвети от красиви, известни и добре класирани в търсачките блогове тактично намекват как без собствен дизайн, оптимизация за търсачки и съдържание, написано и оформено като за последния брой на списание Reader’s Digest, нямат голям шанс да намерят читатели. Но, в същото време, всеки един от тях е започнал със стандартен темплейт и статии без особено количество редакция и информационен дизайн като подзаглавия, отличени цитати и подобни екстри.

Често съветите за успех и уникалност ни ограничават, когато би трябвало да ни дават крила.

Следя блогове, които нямат собствено лого, целият им дизайн е черен текст на бял фон, но имат огромен брой читатели и разпалено общество от коментатори.

С други думи, дизайнът, оптимизацията за търсачки и големия брой беклинкове не са гаранция за успех или уникалност в блогосферата.

(!) Блогът е толкова уникален, колкото е мнението на неговия автор.

(!) Блогът е толкова успешен (популярен), колкото неговите постове предизвикват дискусия и провокират мисълта на читателите.

(!) Блогът има общество от читатели, когато авторът му го поддържа – отговаря на коментарите, общува с редовните си посетители във Facebook, Twitter, по имейл, на живо.

Затова ако си нов в блогването, просто блогвай. Да пишеш уникално съдържание означава да споделиш своята гледна точка – без да се притесняваш дали ще прозвучи правилно, дали трябва да добавиш още 100 думи отгоре (защото си го прочел като съвет някъде), или дали ключовата дума “баница” се появява достатъчно често.

Ако предизвикаш спор, още по-добре. Няма как да провокираш дискусия, без да има несъгласни с твоето мнение. В крайна сметка си направил нещо полезно за човечеството – накарал си един човек да се замисли за нещо, дори и да не споделя гледната ти точка.

Не се притеснявай, ако не разбираш от дизайн и за пръв път чуваш съкращението SEO. Това са неща, които постепенно ще научиш с времето. Не позволявай на това да те спира да пишеш, защото горивото на всеки блог са мненията и идеите, не цветовете и логото.

Успех на всички нови блогъри! =)

Уважението е в основата на общуването. Ако не оценявам човека, с когото говоря, би било изключително нахално от моя страна да очаквам дори да ми обърне внимание. Затова винаги се старая да показвам уважение и най-вече да търся поводи за такова (защото, нека си признаем, фалшивата усмивка не е нищо повече от лицемерие). Спазвам този етикет на комуникацията навсякъде – когато говоря пред хора на конференция, когато се запознавам с някого, дори когато касиерката от кварталния супермаркет ми таксува едно пакетче дъвки за 80 стотинки.

С други думи, старая се да се отнасям така с хората, както бих искал те да се отнасят с мен. Затова съм благодарен на всеки, който отдели минута-две от деня си, за да остави мнението си в коментарите на блога ми. Стига да присъства уважението. Какво имам предвид?

Блогосферата е сред малкото места, където можете да водите диалог с онлайн филми, парапети, автомобили за скрап или с новини, вместо с хора (в секцията за коментари). Не, благодаря, предпочитам доброто старо общуване с хора, при това такива с имена.

Когато пиша статия, аз заставам твърдо с моето име (Димитър Николов, за тези които не знаят, приятно ми е) зад мнението, парчето информация, или съвета, споделен в нея. Използвам същото това име, когато отговарям на коментари. Причината за това е крайно лесна за разбиране – не съм сред тези нахални хора, които очакват да бъдат четени, без да са показали дори частица от себе си и своя характер в блога им. Поне аз не бих обърнал внимание на анонимен човек, предпочитам много повече да общувам с хора, вместо сенки зад кулисите.

Но преди месец получавах все повече и повече мнения от мрежи за рибари и алуминиеви прозорци, отколкото от хора. Наречете ме взискателен, но не приемам поздравления за статии, изказани от алуминиева дограма за офиси, нито от кучешка храна на промоция.

Коментарите, когато още не премахвах мнения с имена на фирми и сайтове.

Разгледайте сами коментарите от времето, когато още не ми бе писнало от общуването с вицове и агенции. Много похвали, малко дискусия. Понякога почти никаква.

От една страна разбирам, че оптимизацията за търсачки и трафика са много важни за развитието на един уебсайт и дори на един нов бизнес. Но от егоистичната ми, блогърска страна, искам в Креативен да има дискусии и интересни мнения на също толкова интересни хора. Искам секцията за коментари на моите статии да не е просто едно рекламно пано за безплатни линкове с ключови думи.

Много повече бих се впечатлил от някоя фирма, ако собственикът или човек от маркетинговия й екип редовно коментираше под своето име, давайки най-ценните неща, които човек би могъл да притежава – личния опит и гледната си точка. Така ще познавам човека, който стои зад фирмата. И с удоволствие бих я препоръчал на приятел.

Линковете отдавна не са достатъчни сами по себе си като част от интернет маркетинг стратегия. Стойностното, дори в блог коментарите, дава резултати.

Надявам се да няма засегнати =) Просто, както всеки, предпочитам да общувам с реални хора.

Искам да благодаря на всички колеги, които се събрахме да напишем първата по своя род колективна книга за блогването. И най-вече на Пламен Петров, който преди почти година даде идеята и ни събра в екип.

Имаше много трудности и провали по пътя. Най-вече се провалихме да създадем печатна книга, вместо електронна, за което искрено се радвам, защото посланията ни ще достигнат до много повече читатели в сегашния безплатен формат.

Стига толкова приказки от мен. С огромни усмивка и ентусиазъм ви приканвам да свалите Блогопедия. Приятно четене!

Свали книгата

Ръководството е написано от уеб ветерана и предприемач Колис Таийд, основател на сайтовете Tuts Plus, Freelance Switch и Envato Marketplaces. Още прелиствайки първите страници отличавате изключително лесния и информативен стил на писане на автора. Книгата съдържа ценни съвети от годините опит на Колиси също така разкрива данни, статистики и таблици за печалбите на три съществуващи блога като пример.

Виж повече за новата книга тук

За $20 отстъпка използвай промо код: BlogBiz

Социалните мрежи са богат източник на посетители за всеки блог. Но ако ви е омръзнало ръчно да разпространявате линкове всеки път, когато пуснете нова статия, можете просто да се възползвате от някои плъгини за WordPress, трикове за Blogger и функционалности на Feed Burner, за да автоматизирате популяризирането.

Facebook Like

Like бутона от facebook позволява на потребителите да споделят кратки линкове към вашето съдържание със всичките си приятели:

Малка част от посетителите на блога ви са склонни да споделят статиите през своя профил, но този бутон улеснява процеса. Вместо да копират линка, да го пейстнат в What’s on your mind? кутията и да подберат правилната снимка, сега трябва просто да кликнат един бутон.

WordPress: използвайте плъгина WP FB Like. Съвместим е с WP 3.0, а добавянето на бутони е автоматично. Настройките са лесни и интуитивни.

Blogger: инструкции за интегриране.

Още бутони за споделяне

В повечето ми блогове използвам плъгина Sexy Bookmarks за WordPress, защото изглежда различен и допълва добре повечето теми.

Единственото нещо, което съм променил по плъгина (виж снимката горе), е преведеният текст на български с една бърза обработка на Photoshop, използвайки шрифта Segoe Print и подходящ червен цвят, допълващ стрелката. Добавката също е съвместима с третата версия на WP, а плюс това ви предоставя огромен избор от икони за социални мрежи, от които да изберете кои ще виждат и ползват посетителите.

Ако пък искате нещо по-минималистично и непретенциозно, което ще позволи също толкова много възможности за споделяне, използвайте услугата AddThis. На уебсайта им има инструкции как да добавите социалния им бутон в WordPress и в Blogger.

На горния скрийншот виждате четирите варианта за бутони, които ще помогат да вашите посетители да разпространяват думата.

За потребителите на Blogger мога да дам още една страхотна алтернатива, наречена Floating Smart Sharing Widget.

Автоматично туийтване на нови постове

Ако RSS емисията ви минава през услугата FeedBurner на Google, тогава можете да се възползвате от моменталното публикуване на линкове към новопубликувани статии. Ето какво трябва да направите:

1. Влезте в настройките на емисията.

2. Кликнете на благозвучния таб Publicize и след това на също толкова приятния на звук Socialize ↓

3. Въведете данните си на twitter акаунта и формата на публикуване, който предпочитате. Готово!

А вие какви ресурси използвате, за да водите социален блог?

Както някои от вас вече разбраха, блогвах на живо втората част от SEO конференцията в съвместния ми с Поли Козарова блог за бизнес Маркетинг буркан. Досега винаги съм правил бележки от събитията, които по-късно превръщам в статии, но този път реших да пробвам нещо различно.

Макар и за първи път, live blogging се оказа много готино занимание, което лесно може да доведе нови посетители, RSS абонати, нови последователи в социалните мрежи и, не на последно място, качествени линкове в други блогове. Както при всичко останало с блогването, тук също забелязах някои тънкости, които реших да споделя с вас.

Снимки и видео

Пригответе фотоапарат с добра батерия. Снимките на хора и атмосферата на събитието могат да бъдат по-интересни дори от самия текст на статията ви. Ако машинката ви е на стандартни батерии, тогава вземете резерви, защото могат бързо да се изтощят с интензивното темпо на снимане.

Снимайте колкото се може повече личности, при това не само в портретни снимки. На миналогодишната SEO конференция направих грешката да снимам всяка презентация от един ъгъл в края на залата. Едва ли е нужно да казвам колко монотонни станаха всички снимки. Разходете се, снимайте залата, хората, презентаторите отблизо, разговорите, усмивките.

Наистина съжалявам, че не успях да снимам цялото събитие на видео. Ако имате сравнително добра камера (която да хване разбираем звук, шумът се изчиства лесно в обработката), създайте видеоклип от начало до край. Хванете залата от единия край, от другия, снимайте публиката откъм лица, приближете към лекторите, слайдовете. Стига да сте наистина отдадени на отразяването, по-късно можете да обработите един страхотен видеорепортаж.

Социалните мрежи

Главният ви източник на посетители, разговори и чужди мнения през цялото събитие ще бъдат социалните мрежи.

Използвайте хеш таговете на събитието в twitter, за да споделяте впечатления, цитати от лекторите и линкове към live blogging статията ви. Освен всичко можете да създадете и добри дискусии в реално време. Открих, че мога спокойно да използвам публикуваното в twitter като бележки за писане на по-подробно съдържание.

Cover It Live е инструмент за блогване на живо, с който можете да предавате видео в реално време, да споделяте цели стриймове на twitter с определен хеш таг, да провеждате анкети и да получавате коментари. Следващия път бих го изпробвал, жалко че не го бях видял преди SEO конференцията.

Участване vs. блогване

Оказа се, че е трудно да усвоиш и предадеш цялата информация на живо, а едновременно с това да си фокусиран върху думите на лектора и да участваш активно в дискусиите. Тук на помощ идват добре написаните слайдове със съвети, които ви дават бърз оглед на това, което ще чуете и синтезирате в текстов формат за читателите.

Дори в паузите се отваря работа с качването и обработката на снимки. Когато нямате GIMP или Photoshop под ръка, невероятно полезен е онлайн редакторът на изображения Pixlr, с който лесно ще намалите размерите на изображенията и направите бързи козметични корекции по осветляването и цветовете.

Обезателно намерете контакт наблизо, защото нито компютъра, нито вие ще успеете да починете в stand by режим, ако имате намерение да блогвате на живо.

Live blogging не е шега работа, но малко хора у нас го правят и резултатите винаги са добре възнаградени. Струва си.

Ще използвам тази статия да поздравя колегата блогър Калин Василев, който информативно покри цялата SEO конференция в своя блог.

От нас постоянно се очаква постоянен приток от ново съдържание, свежи идеи и достойни за публикуване размисли, ако желаем блоговете ни да се задържат там, където са, и да продължат да привличат повече читателство и все по-обширен брой rss абонати.

Но какво да правим, когато ни връхлети творческата (или блогърска) криза? Като човек, чиито блогове страдат от нея месеци наред, открих неочаквано, донякъде забавно решение – просто започвам да пиша отново. Статиите не изискват седмици планиране и нерешителност дали точно тази тема би била подходяща или би могла да бъде развита подробно. Трябва действие. Позволете ми да разгърна по-подробно тази мисъл, за да не звуча като Тони Робинс на блогосферата.

Блогърската криза означава липса на желание, а не липса на идеи. Дори сред години бълване на нови статии ежедневно, някои от по-старите и установени блогове в международната блогосфера продължават да намират по нещо ново и интересно за своите читатели с всеки изминал ден. Едва ли има ниша, която да не се развива и променя с времето. И въпреки че кучетата не еволюират и не се променят толкова бързо, колкото търсачките онлайн, един автор на блог за отглеждане на кучета има потенциала да изписва същия брой статии годишно, колкото този за SEO.

Ясно е, че малко хора стават всяка сутрин с желанието да прескочат собствените си граници или да задълбаят дълбоко в нещо, което постепенно с времето се е превърнало от забавно хоби в рутинен навик. Но блогосферата и най-вече нейните читатели не се интересува толкова от желанията на блогърите. Заветната й цел е да генерира ежедневно ново, интересно, различно съдържание, което за информира или забавлява нейните потребители.

Ще използвам тази статия, за да направя едно обещание към вас, читателите на моя блог. Говорейки за отговорност и това, че за да излезне от творческа криза, блогърът просто трябва да не се скатава, а да пише, споделям че отново ще съживя Креативен така, както беше преди. От този месец нататък очаквайте минимум една статия седмично + рубриката с линкове и интересни факти всяка неделя. Благодаря ви за търпението, което проявихте преди да изляза от толкова продължителната блогърска криза.