Ето част от моите трикове, които ме спасяват когато музата я няма:

1. Гост-автори – има толкова интересни хора в Интернет, част от тях още нямат смелостта да направят или време да развиват свой блог. Покани ги за автори – те ще се радват да могат да пишат в твоя блог, а може даже да има какво да научиш от тях.

2. Представяне на интересни книги или проекти, свързани с тематиката на блога

Успех – направи нещо различно, за да привлечеш музата:)

Мерси за съветите!

@ Крис

Интересна гледна точка. Идеята е, че всяка тема има основни тези, които рано или късно биват покрити. Истина е, че винаги има за какво да се пише, но изборът и вдъхновението намаляват с повишаването на броя статии.

Ако с времето блоговете напълно се препокриваха, тогава едва ли щеше да има световноизвестни като ProBlogger и Smashing Magazine, които винаги намират нови и свежи теми за писане. И, както съм казал в края на статията “Постоянството и желанието водят до добри резултати за всеки блогър.”

Поздрави!

Надявам се намаш нищо против да ти пиша на “ти”. Тъкмо съм попаднал прясно на блога ти, надвиснал най-любопитно отгоре му и мисля, че си направил една изключително уютна стряха, в която да подредиш идеи, култура и различни модели на поведение в интернет. Идеята ми харесва. Супер е! Браво за схемата!

ps. Идеята, че след няколко години блога става “труден” ме прати в трета глуха с въпроси с лицеизраз на почуда, звучащи горе-долу на “Ти добре ли си?!?”, “Е, особено щом е тематичен, как ще свърши потока муза?”. За това ще подредя в точици, какво си мисля:
.(1) Ако някой се умори да изтегля, разнищва, готви, соли, подрежда и да прави парафрази на различни теми под общ знаменател “нещо си”, това е умора и като такава е категориална грешка, в момента, в който едното се употреби за другото.
.(2) Да загубиш мотивация да пишеш в блога е изключително неприятно, поради ред причини, особено щом си си ангажирал читатели, които те четат с кеф (поне така си мисля). Освен ако някой не ти плаща, за да пишеш онлайн или не го правиш поради чужд натиск с акцент на морални ценности – все си мисля, че блоговете са преизподня на своеволие, затова затвори лап-топа, отиди в някоя кръчма, поръчай си една двойна синя маргарита и погледай малко противоположен пол.
.(3)Щом едно нещо съществува, то следва да има развитие. Може да бъде лошо, добро, занимарено, дори никакво, но си има развитие. В този ред на мисли, ако във времето си на развитие блогът е покачил посещаемостта си няколко пъти, това предполага (освен по-високия интерес и връзка на автора с блога си) и много по-тренирана и по-актуализирана с темата на блога представа на автора по различни въпроси.
.(4) Последното, според мен, автоматично унищожава шанса “да няма какво да се пише”, за да се наложи да се прави регрес към стари теми, стига да не става дума за нов акцент, на вече раздумван предмет.

Извинявай, че ти досадих, затова не мисля да се появям скоро. : ))

Поздрави и усмивки!

1. Развитие на старите теми, не бегло а из основи. Признавам, не съм чел всичко в блога, но ти със сигурност можеш да определиш някои от по-старите теми по които си писал като морално остарели. Намери няколко такива и ги развий наново. Използвай съдържанието на старата тема за да направиш нещо като “актуалното преди и актуалното сега”

2. Търси идеите в посетителите на блога си. Те харесват твоя блог, харесва стила ти и материалите ти, твои почитатели са. Идват редовно на блога ти и търсят “нещо” Дай им възможност да кажат какво е “нещото” Сложи една “анкета за търсене на идеи”

Ако е затворена може да използваш категориите за да добиеш представа за популярността им и търсенията и очакванията на посетителите на блога. Ако пък е отворена може директно да получиш идея за материал-направо със заглавието и с темата.