Американците са големи и ядат дебели пици с много месо. Немците винаги спазват високи стандарти, затова произвеждат продукти с доказано качество. Ако ще пиете вино, да е френско, защото французите имат репутацията на страхотни винари от векове. Понеже финландците също са стриктен народ като немците, Nokia са издръжливи телефони. А пък нашите кебапчета са хубави, защото са произведени по новия БДС с месо от Балкана и съдържат подправки, които той умело пази в своя малка тайна.

Напомня ви на една силно клиширана реклама на бира (забравих марката, но помня посланието), нали?

И всичко това изглежда достоверно, докато не погледнеш етикета. Но вече е късно, защото си купил американска вечеря, стоплил си я в немска фурна, сипал си си френско вино от Африка, холандския телефон, сглобен в Китай, звъни, но не му обръщаш внимание, защото трябва да сложиш балканската скара в хладилника и да извадиш американската пица от немската фурна.

Абе, с две думи, приятелю, станал си жертва на маркетингът на стереотипите. Не си единствен – и се оставям на тези послания често, дори с удоволствие. Но защо? Защо хората обичаме толкова много да вярваме на стереотипите?

Принадлежност. Една изключително важна дума, когато става въпрос за маркетинга в наши дни. Всички обичаме да принадлежим към нещо голямо, стойностно и важно. Към общество с традиция, репутация и вкус. И да притежаваме продуктите, които показват точно тази принадлежност.

Показност. Втората ключова дума в маркетингът на стереотипите. Дори и да не го признавате, голяма част от нас обожаваме, когато можем да покажем своя социален статус. Било то с блог, хостнат на скъп сървър, с лъскава черна кола, която събира очите на съседите, с чисто ново колело с всички екстри за детето…  Може да звучи леко арогантно, но дори тези, които се чувстват като част от просветените хора на новия век, които следят всички съвети на гурутата и купуват всяка тяхна нова книга, също практикуват показност. Иначе нямаше да говорят за него.

ВЪПРОС #1: Въпреки че това са строго клиширани слова, както посочиха Ласка от Trainer’s Depot (в коментарите) и Ваня (във фейсбук) след като прочетоха статията, означава ли че не са верни? Дали ни е писнало от стереотипи, но все пак продължаваме да им вярваме?

ВЪПРОС #2: Трябва ли да възприемаме маркетингът на стереотипите като нещо негативно? И доколко е възможно в 21 век да не се поддаваш на неговото влияние? И отговаря ли имижда на производството на една страна, да кажем Германия, граден с десетки години, на днешните й стоки, както запита във фейсбук Marti Forlife?

Добър повод да се замислим. Аз лично ще оставя въпросите отворени, защото всеки от вас най-вероятно има (или ще открие) своите отговори.