снимка: Stig Andersen
Възхищавам се от едно качество на новаторите блогъри. Мотивацията, желанието да продължават да пишат статии, да ги оптимизират за търсачки, да промотират блоговете си по всевъзможни начини, докато не постигнат своята цел да бъдат популярни. Това желание отслабва със времето, докато почти не изчезне. Ами сега? Пич, къде ми отиде мотивацията?
[wp:svejo-net]
Нормално е желанието ви да поддържате своя блог да намалява. Тогава идва моментът, когато усилията ви не трябва да бъдат към неговото развитие, а към запазването на това желание. Съгласен съм, че проблогърите заместват мотивацията с нуждата, защото те се прехранват от блогове. Но не всеки стига до това състояние, или поне не всеки има такава цел.
Забравете за думата „преуспял.“ Тя съществува само в българския език и някои други балкански езици. Не трябва да ограничавате своя успех, защото направите ли го – започвате да рушите всичко постигнато досега. Затова няма преуспяли блогъри. Има успяли да станат популярни, да изкарват парите си от това занимание, да бъдат полезни. Но никъде не съм виждал преуспяли.
Когато аз загубя мотивация, вътрешният ми глас говори…
Кой съм аз? Димитър Николов.
Какво правя в Креативен? Помагам на хората да блогват.
Как го правя? Като давам съвети от собствен опит.
Защо го правя? Защото се чувствам пълноценно, а статиите са добро портфолио. И съм отговорен пред 180 абоната.
Само този вътрешен глас ми помага да не забравя кой съм в интернет и защо съм такъв. Опитайте и вие. Попитайте се същите въпроси. Още преди година в Креативен, когато се питах този въпрос, намерих десетки начини да подобря качеството на статиите ми, дизайна, както и много други аспекти на блога. Защото почнете ли да се питате подобни въпроси, вие провокирате мисли. И по този начин пораждате идеи.
Когато загубите мотивация, качеството на вашите статии пада. Забелязва се от посетителите и абонираните читатели. Броят им намалява, защото не харесват видяното, а вашата мотивация продължава да изчезва с видяното. Не мога да кажа, че това е необратим процес, но съм го забелязал не веднъж при мен…
Вижте също
10 начина да намерите за какво да пишете
10 безплатни начина да привлечете посетители
Блогва се по две причини:
1. За кеф, хоби.
2. За пари
Когато се блогва за кеф, мотивацията винаги изчезва след време. Нормално е! Вкусовете и интересите се менят, други неща навлизат в нашето ежедневие и заема мястото на блогването.
Когато се блогва за икономическа изгода (и сме успешни в това), мотивацията не може да изчезне. Парите са невероятна движеща сила.
Аз лично блогвам за кеф и блогвам нещата, който са ми на сърцето и душата 🙂 Брей, че и рима се получи 😀
А колкото до мотивацията ми – не, тя не изчезва, както казва SSH_ON. Просто има периоди, в които нямам време да пиша и блога ми „замръзва“.
Да, „Парите са невероятна движеща сила“ от една страна, а от друга – те просто са мерна единица (не от системата SI, обаче 🙂 Някой ще напише ли статия по този въпрос? Защото засега аз не мога. Мерна единица на какво? Това не е гатанка…
Проблемът с мотивацията е че самата мотивация идва от неща които са преходни – като желанието да изкараш пари или да имаш готин сайт. При такива случаи е нормално след известно време да се появи малко разочарование, че сайта не се развива достатъчно бързо или че не се изкарват пари. Но когато човек блогва с желание да изрази себе си, да си достави удоволствие или за да информура публиката без да си поставя крайна цел, която трябва да бъде изпълнена, тогава вероятността желанието за блогване да се запази с времето е по-голяма. Но какъвто и да е случаят, опитът от блогването е безценен.