Мислех дълго на каква тема да бъде новата статия, изпаднал съм в блогърска криза. Но всяка идея довеждаше само до три, опростени изречения, които никога не бях обобщавал в една статия.
Ако има такова нещо като блог философия, или различен начин на блогване за всеки, то ще споделя моята в следващите няколко реда.
- Блогвам, когато имам какво да кажа.
- Пиша кратки статии с ясна цел.
- Отговарям на коментарите и общувам с читателите в социални мрежи като Facebook и Twitter.
Как и защо блогвате вие? Споделете вашето мнение в коментарите. Благодаря на всеки от вас, който отдели време да го направи!
Блогвам, когато ми дойде нещо и го напиша. Изключвам новините и разни клипчета и т.н., които не са авторски.
Започнах да блогвам, защото това ми дава свобода да споделя своята гледна точка, какво мисля и т.н. и всеки, който има интерес да прочете.
Защото по някои въпроси имам различна гледна точка и искам да я изразя.
Защото е по-добре да споделяш нещата, които ти идват на ум, отколкото да стоят самотно на ПС-то или някой лист и с това да се изчерпва ползата им.
Човек се учи да пише, с писане и аз съм доволен, защото това ми разширява ума и мога да пиша и по-добри неща и да ги споделям.
Ползвам редактор за запетайки и подобни, защото понякога като почна да пиша и въобще не мисля – така съм написал едни от най-добрите си статии/ материали. Едни от най-добре оценените и коментирани. И това благодарение на блога, който ми дава възможност да се изразя по този начин 🙂
Това е засега.
@ Георги
Мерси за подробния коментар! И си напълно прав, че човек се учи как да пише предимно с писане. Когато погледна първите статии в блога (от преди почти 2 години), едвам разпознавам сегашния ми стил на изразяване.
Ами трябва да те повторя малко 🙂 Осъзнах с времето – вече 2 години, че става с удоволствие, не всеки ден, колкото ти се иска като продължителност и както би било прието с удоволствие от другият. Почти като онова нещо любов, което безскрупулно наричаме секс 🙂
@Димитър, излизай от кризата, за да не те изкарваме силово от нея! 🙂
Обикновено track-вам неща, които ме вълнуват или към които се връщам редовно. Отразявам събития, които са ми направили впечатление и съм щастлив да опиша. Споделям знания и умения на други заинтересовани.
Изобщо блогването ми е монолог пред публика.
SEO блогът ми отдавна го е хванала криза, а пък и при SEO-то нещата не са много динамични. Там блогвам, като открия нещо ново.
В личният блог пиша, когато искам да кажа нещо на някой.
С две думи – не блогвам по задължение 🙂
@ pierrot, Марио, Манол
Благодаря и на трима ви за отговорите. Май ще се окаже, че много малко български блогъри пишат по задължение.
Блога ми се казва Inspire Learning и пиша всеки път, когато почувствам вдъхновението. Забелязал съм, че човек вдъхновява другите, когато самия той е вдъхновен. А в крайна сметка, точно това ми е целта на моя блог.
Начинащ блогър съм и вече се сблъсках с творческата криза. Регулярността на писане ми спадна, но предпочитам темите в блога да са ползотворни, отколоко просто да има нещо.
хм, писането по „задължение“ е доста относително понятие именно поради мотивите, които те „задължават“ да пишеш или публикуваш най-общо.
@ pierrot
Аз възприемам „по задължение“ като публикуване на нова статия единствено заради парите от блог или за да има нещо ново в блога, без да има вдъхновена идея за споделяне.
Аз съм много щастлив, че открих блогването като форма на общуване със света, защото така мога да споделям с другите своите идеи и виждания, както и всичко интересно, което открия в Мрежата, защото спечелих много приятели, а и защото много помага на бизнеса.
Опитвам се да бъда полезен.Имам малко по-различно worldview и искам да го покажа. Като с това се надявам да съм полезен на някой.
Блогвам, когато имам какво да кажа и мога да го изразя. Блогвам, когато нещо ме провокира. Отговарям на коментарите и се старая да следя, какво пишат моите приятели в нета. Не харесвам самоцелните постове. Нещата трябва да имат история.Не обичам Facebook, макар да съм регистриран. Сматам го за загуба на време и енергия. Нямам толкова много време и енергия да се занимавам с всеки напън за възпроизвеждане на мисъл та, нито пък смятам, че трябва да занимавам и задължавам другите с моите отклонения. Блогът е място, което ако някой иска ще влезе без да го насилвам и ще разбере въжделенията ми.
Най-накрая ми остана малко свободно време и ще напиша своята гледна точка по въпроса. Защо си направих блог и защо блогвам?
Попаднах съвсем случайно на един блог преди две години (ако не и повече). Тогава тепърва изучавах php и ми беше интересно да видя самата система. Не мина много време и създадох първия си блог. Той не беше на WordPress, а на друга, не толкова добра система. Първоначално пишех кратко, слагах клипове, въобще не беше кой знае какъв блог. Даже си го хоствах на машината вкъщи (с домейн c3c0.com) 😀
През онова време българските блогове не бяха толкова развити, колкото са сега. Спомням си, че даже някои социални мрежи още не се бяха появили. В първия ми блог както вече споменах ме четяха само приятели и тук-там влизаше някой случаен човек, който явно е объркал сайта, защото тогава даже и не бях чувал за SEO оптимизация.
След няколко месеца си закупих хостинг и реших да се занимавам по-сериозно с това начинание. Тогава IRC сървърите бяха пълни, а аз имах няколко бота в големи канали, които рекламираха сайта. С малко повече оптимизация и активност в новопоявилите се социални мрежи успях да привлека вниманието на все повече хора, а приятелите ми започнаха да влизат все по-рядко.
А защо блогвам? Питали са ме няколко пъти. Отговора винаги е един и същ. Просто ми допада. Допада ми начина, по който можеш да изразиш личното си мнение. И хубавото е, че темата няма значение. Никой не ти държи сметка защо мислиш така, защо пишеш така и т.н. Просто след написването на статията ти можеш да общуваш с читателите си чрез коментари и да разбереш тяхното мнение относно публикацията.
На мен лично блогването ми помогна доста в училище. Не знам дали това звучи смешно, но колкото повече пишех, толкова по-добре започнах да се изразявам (писмено) и оценките ми по български език са само отлични. Даже спечелих конкурса за едно есе в гимназията.
И да обобщя. Блоговете са много хубаво нещо. Успях да се запозная с доста хора. Някои от тях са ми пращали песни, защото се занимават с музика, други пък снимки и въобще готино е да общуваш с нови хора, макар и онлайн.
Аз може би съм най-големият НЕблогър. Дори може да се каже, че съм блогаджия.:–)
Влязох в Blogger. Кликнах на „създай блог“, след като го създадох питах един приятел за значението на думата „блог“.
Написах „блог“ в гугъл и попаднах тук в креативен.ком.
Драснах една публикация и после всички останали….и не съжалявам….то било яко.
(това звучи малко като реклама на КосмоДиск, ама е вярно).
@ Цветан
Мерси за подробния отговор! Съгласен съм с теб, че блогването развива умението за писане на структурирани и смислени текстове.
@ Миро
Интересна гледна точка 🙂 Благодаря ти за отделеното време да напишеш коментара.
Ха. Чудя се аз защо не мога да влизам в блога ти, защото всеки път ми дава page not found и си помислих, че хостинга ти се бъги вече цял месец.
Едва днеска осъзнах, че е заради експлорер. (не съм мн на ти с компютрите). Сега влязох с FireFox случайно и NoProblem.
Пиша това, защото получих коментара на пощата си и исках да го видя. Явно като съм писал моя коментар пак съм влязъл с FireFox.
Та така де, почти месец си мислех, че блога ти вече не съществува.
Брей – @Митко, вярно не ти отваря блога през IE6. Някакъв рекурсивен redirect вика, прегледай си javascript-овете.
@ Миро
Тъкмо осмислях защо посещенията на блога спандаха така драстично. В момента пиша този коментар през IE6 на Windows XP SP2, след като премахнах няколко плъгина, които вероятно причиняват проблема.
Отваря ли се вече блога под IE6? Безкрайно благодарен съм ти, че отдели време да напишеш коментар през лисицата.
Поздрави!
@Димитър, при мен го отваря донякъде и накрая изкарва alert с грешка. След ОК препраща към 404 страница.
Quickpost this image to Myspace, Digg, Facebook, and others!
P.S. пробвах да постна скрийншот, но не стана, сори.
Браво за статията. Мисля, че всеки един блогър пише статиите си по сходен начин.
Блогвам, защото ми харесва. Доставя ми някакво извратено удоволствие да споделям нещата, които ме вълнуват с останалите. Също така искам да видя и тяхната реакция когато ги видят и да разбера дали има много, които мислят като мен.
Пиша публикациите си на теми, които са ми интересни, които са актуални или просто неща, с които се сблъсквам всеки ден.
Радвам се, че съм бил полезен.
Сега като го отворих ми изкара някакво JavaScriptst-ско съобщение Operation Aborted. Но при вотория път стана и сега пиша този коментар от IE6
за наскоро започнах да блогвам, понеже ме запалиха двама приятели.
блогвам, защото искам да споделя интересни неща със света и да чуя чуждо мнение. блогвам, защото искам да покажа интересен факт или новина на някой друг, който няма да се досети сам да си намери новината. а понякога /стига да не са дълги житейски постинги/ от доста блогове научавам бързо и накратко важни събития – кратко описание + линк, перфектно.
2. по съдържанието имам още много да работя.
3. в социалните мрежи още ми е трудно, а и нямам време за губене /инвестиране/
😉
И ти ли, Бруте?
Когато съм в блого-творческа криза, винаги си казвам, че е по-добре умно да замълча, отколкото глупаво да говоря:)
Сигурна съм, че ще последват още по-интересни постове, когато излезеш от нея!
Каква криза на блогването?!? Знаеш ли колко начинаещи блогъри има като мене, чиито технически познания се зключават само до контролния панел на Blogger.
Вярно, е че фокуса на блога ти е към маркетинговия аспект на блогването, но доста често техническите познания са пряко свързани с маркетинговия ефект.
Например аз имам един блог, който изглежда ужасно. Архива на статиите ми изглежда много тъп и за това мисля всичките публикации да ги сортирам и да ги сложа под формата ва линкове в една нова публикация. С две думи да стане като съдържание на книга, подредено и систематизирано.
Но от някъде чух, че това щяло много да забави блога и щяло да предизвика някакви други проблеми, които…….не запомних.
Вярно ли е това?
А знаеш ли колко други има като мене, дето не ги разбират работите, но се страхуват да задават идиотски въпроси? Хайде давай! Ние непросветените, чакаме. 🙂 Пишиииииииииииииии
@ Миро
Мерси за мотивиращите думи!
Статия, съдържаща линкове към останалите публикации, в никакъв случай няма да забави блога. Затова систематизирай без да се притесняваш! 🙂
1. Блогвам, защото се забавлявам.
2. Блогвам когато имам какво да кажа на себе си в тази форма. Пиша кратко с игри на думи понякога.
3. Приятно ми е, че и на други ми е забавно да ми четат блога.