Проучване, проведено в Канада през 2015 година установи, че средната продължителност на концентриране в определена задача, без да се разсейваме през 2008 година е била 12 секунди, а пет години по-късно е едва осем. Следователно всеки от нас губи средно по 2,2 часа дневно от своята производителност в отвличане на вниманието и необходимото за възстановяване време. Имейли, съобщения, проверка на различни уеб сайтове и други подобни прекъсвания на работата струват на САЩ 588 милиарда долара годишно.
Защо се случва това?
Една от основните причина за разфокусирането ни е днешната хиперактивност и суматоха. Следим все повече данни от различни източници, а технологиите допринасят за извършването на много дейности едновременно. Достъпът до информация в наши дни е безпрецедентно голям, а като пример можем да посочим, че само икономическата част на Sunday New York Times съдържа повече фактическа информация от целия писмен материал, достъпен за читателите през 15 век. Това богатство на информация обаче води до бедност на вниманието, както го нарича политологът Хърбърт Саймън.
Има и една друга, по-голяма причина да сме разсеяни – това, което е важно за съвременния човек и обществото се е променило и сега е трудно инстинктивно да се приоритизира. Проблемът с липсата на фокус е в акцента върху грешните неща.
Концентрирането върху това, което е ново и спешно вече не е толкова важно за оцеляването ни, но ние инстинктивно се хващаме за него. С една дума, съвременните хора, които имат почти еднакви гени и мозъци, като предците си, автоматично пренасочват вниманието си към това, което се случва, дори и то да не е важно. Проверката на електронната поща, сърфирането в социалните мрежи и различните медии измества фокуса от текущата задача. Тук истинският проблем е, че не можем да се конценрираме достатъчно дълго върху нещо наистина важно, разсейвайки се със заливащата ни отвсякъде инфорамция, тъй като естествения подбор вече няма да убие тези от нас, които не могат да се адаптират към новите изисквания на обществото.
Добрата новина е, че вече можем реално да насочим вниманието си към по-дълбоки и смислени неща, без това да ни коства живота. Освен това нарастващата потребност за самоконтрол в тези дни на безкрайна информация ни прави не само хора, ние можем да дадем приоритет на нашите способности и да ги издигнем над инстинктите, без да изгубим нищо.