Колко анонимни можем да останем в интернет? Дали сме способни да опазим от непознати информацията за нас самите, сме публикували по собствено желание на първо място? И не са ли собствените ни навици – а не политиката за достоверност на Google или настройките за сигурност на Facebook, истинските причини да се притесняваме за своето лично пространство?
Социалният уеб
Живеем във време, когато да нямаш профил във Facebook е рядкост. Когато липсата на профил в LinkedIn може да застраши кандидатурата ти за работа. Когато, за да получиш отстъпка от търговски обект, не е достатъчно само да го посетиш – а е нужно да се чекнеш във Foursquare.
eMarketer прогнозират, че до края на тази година общият брой потребители на социални мрежи ще достигне почти милиард и половина. С други думи, около 60% от глобалните потребители на интернет ще посещават социални мрежи поне веднъж месечно. Вече е спорно дали онлайн присъствието е желателно, или наложително не само в професионален, ами в личен план. На ден се споделя прекомерно количество информация онлайн, за да си позволиш да изостанеш. Ако все пак го направиш, рискуваш да те заменят с някой, който е в крак с тенденциите.
Повече взаимосвързани сме от всякога, а в същото време никога не сме били толкова отдалечени един от друг. Парадоксът на социалния уеб.
Новата дефиниция на „заедно“
От всичките ми близки познати (тук не включвам семейството), аз съм единственият, който не ползва смартфон. От гледната точка на приятел се дразня, когато се съберем, а те продължават да използват браузърите си. Но от гледната точка на уеб професионалист напълно разбирам това поведение.
Днешните интернет потребители са пристастени към информационното претоварване. Откъснатостта от непрестанния приток на информация, който получават в социалните мрежи, често води до симптоми на депресия и чувство на отчаяност. В същото време, доколко потребителите се нуждаят от тази информация в практично отношение е повече от спорно.
Ако преди офлайн животът бе разделен от онлайн присъствието, днес това са две почти неразделни реалности. Споделянето с възможно най-голям брой „приятели“ постепенно се превърна в социална норма.
Но споделянето носи своите отговорности…
Вашето виртуално аз
Трябва да обръщате изключително много внимание на своя образ, който създавате в интернет пространството.
За разлика от вас самите, вашето второ аз е достъпно за останалите по всяко време, дори когато не сте свързани с интернет или когато спите. Цялата ви доброволна онлайн активност е публично достояние в големия архив, наречен мрежата. Ето защо впечатлението, което оставяте у хората, може да ви помогне в личен и професионален план, но със същата ефективност може и да ви попречи в най-неочаквания момент – ако сте споделили неподходящото.
Затова отправям един апел към всички тези от вас, които не се замислят за последствията от споделянето: установете контрол над виртуалния си образ, преди той да е установил контрол над вас.