Забелязал съм, че след определен период от време, блогърите забравяме да пишем за основните аспекти на нишата, в която сме създали блог. Днес чрез коментар Миро Христов ми напомни, че и аз съм на същата вълна.
Изводът? Не пропускайте основното, защото значителна част от читателите търсят точно това. Един блогър може да смята съвет за елементарен, но не и неговите читатели.
Коментарът, който вдъхнови тази статия, е в „Блогването ми в три изречения„. В началото на този по-стар материал бях споменал, че съм изпаднал в блогърска криза, или обикновена липса на идеи.
Каква криза на блогването?!? Знаеш ли колко начинаещи блогъри има като мене, чиито технически познания се заключават само до контролния панел на Blogger.
Вярно, е че фокуса на блога ти е към маркетинговия аспект на блогването, но доста често техническите познания са пряко свързани с маркетинговия ефект.
(…)
А знаеш ли колко други има като мене, дето не ги разбират работите, но се страхуват да задават идиотски въпроси? Хайде давай! Ние, непросветените, чакаме.
Пишиииииииииииииии!
Мерси за мотивацията, Миро!
Тази идея, разбира се, е приложима предимно в нишовите блогове и тези, насочени към споделяне на практически съвети и знания. Ще се радвам да прочета и вашите мнения в коментарите.
Зависи какво е основното. Човек се променя и понякога основото също се мени заедно със същността му. В такъв случай е добре да има един личен блог, в който да си пише каквото си иска и да продължи да пише в нишовия си, по съответната тематика. Обаче променяйки се, освен, че това, за което му се пише, може да се промени и нишовия да бъде оставен за доста време без нови авторски материали, може и да му дойде да пише за съвсем различни неща. А и самото писане не е по желание или поръчка, а по вдъхновение – нещо трябва да го предизвика, особено ако човек се е изчерпал да пише, за онова, което до момента е писал и просто остава без – импулс, вдъхновение и т.н. Един пример – отиваш на 14 Януари на протеста и после пишеш защото има за какво. Нищо не ти се случва и пишеш по навик, механично, посредствено, само за да продължиш да пишеш нещо. Просто 2 примера 🙂
Малко се отнесох 🙂 надявам се да съм достатъчно близо до темата 🙂
Наистина съм трогнат от публикацията. Не го очаквах. 🙂
Относно отклоняването от основния фокус – има доста изкушения, защото наистина на човек понякога му писва и тук идва ред на волята. Но аз не мисля, че ти си кривнал от главното. Може наистина да нямаш вдъхновение. Случва се със всеки. Забавянето на темпото не е отколонение.
Със сегашния си блог определено се научих как не трябва да се правят нещата. Моят блог е типичен пример за хаотичен и незапомнящ се, без определена целева група и план зад идеята му и затова ще го изоставя с кеф и ще почна нов.
п.п Не мисля, че ако слагаш някоя друга публикация с техническа насоченост ще кривнеш от пътя. Аз в момента имам идеи, но не съм КРЕАТИВЕН, защото не знам как. Понякога техническите познания са преди маркетинга (при блогването).
Поздрави!
@ Георги
Мерси за включването! Напълно съгласен съм с теб.
@ Миро
Заповядай пак, полезните мисли винаги заслужават публичност. Скоро ще започна да публикувам поредица от статии за техническата част на блогването.
Поздрави,
Димитър Николов
Важното е да не изневеряваш на себе си. Колкото до основното, съгласен съм с Георги.
Май икономическата криза се превърна в блогърска!? 🙂
Не само при теб е така, сигурно над половината блогъри и блогове които чета са попаднали в криза, никой не пише. Някъде бяха казали, че никой не четял, защото всички пишели (в предаванията за голямото четене ще да е било;) но от месец два насам не съм съгласен. Пожелавам ти вдъхновение и озарение, нека силата над клавиатурата бъде с теб!
Това, че забравяме да пишем за основното е малко относително понятие. Все пак никога нещата не излизат точно както са планирани и винаги има „офтопик“ (прозвуча глупаво, но …).
Това му е хубавото на блогването. Дори блогът да е строто ориентиран към дадена тематика, винаги могат да се пускат и по няколко развлекателни поста, които да не са тясно свързани с нишата на блога и те пак да имат упсех. Защото са написани добре – на лесен и достъпен език, ифнормацията е представена интересно – далеч от сухарските истории – и най-важното – авторски са или поне са взети от чужди сайтове, след което са преведени и променени. А не са просто копи/пейст от някой информационен или какъвто и да е там сайт.
@ Ангел
Напълно съм съгласен с теб, мерси за интересната гледна точка!
Поздрави,
Димитър Николов
Днес почти всеки има блог, но за повечето това е нещо като обществен чат – пускат се неангажиращи теми, и не е чудно, че липсват т.нар. „целеви“ групи потребители – в такива блогове всичко е на принципа: ти в моя, аз – в твоя, що се касае до коментирането и оттам – създаването на социални контакти.
Иначе, ако тематиката на един блог е специфична, то и ще си има постоянен кръг читатели, на които не би им било приятно, ако ( примерно ) в блог за политически анализи авторът започне да разнообразява с готварски рецепти, ‘щото между другото е и кулинар…
Важно е каква е идеята на блога – да бъде полезен, да помага и ориентира, или да бъде просто място за отмора. Това определя и посещаемостта… според предлагането – и търсенето 🙂
В тази връзка подкрепям идеята даден автор да поддържа два блога, отколкото темите му да са микс.
Колкото до постоянството – това е лична преценка на автора – дали гони посещаемост или просто е на принципа „малко, но качествено“.
Поздрави!
Макар и не по темата – честит но дизайн на блога! Много е свеж!
@ Поли
Мерси, радвам се че ти харесва!
Честито и от мен. Темата е хубава.