Когато видя линк към безплатен доклад или безплатна книга, ме побиват тръпки. Нещо тихичко ми шепне как пред мен стои поредната безсмислена купчина думи, насъбрана в двадесетина виртуални страници с единствената цел да стана абонат на нечия мейл листа или редовен посетител на жаден за приходи от реклами блог.
В съзнанието ми се поражда един много директен въпрос към автори на такива отбивки на номера – като ще раздаваш безплатен обяд, защо раздаваш само огризките?
Прощавайте, не съм трафик
Преди години често използвах термина „трафик“, вместо по-човешката и описателна дума „посетители“.
Думата трафик предполага начин на мислене, който обезличава посетителя. Ако искаш редовни посетители и абонати на нюзлетъра си, не търси трафик. Вместо това се огледай за хора.
Но в същото време се дразнех, когато някой ме преметне като част от неговия трафик. Дразнех се, когато ми обещаваха невероятно полезен доклад, съдържащ нови данни от пет-годишно проучване безплатно, а всъщност получавах общи съвети, подкрепени от стара информация, която съм чел в списанията преди години. Дразнеше ме, когато в безплатна електронна книга ми обещаят съвети от личен опит, а намирах нищо повече от откопирана информация. И едва ли съм единствен в моето раздразнение.
Вещ, която никой не иска
Според речника, боклук означава ненужна вещ. В интернет, обаче, боклукът представлява ненужната, прекалено остаряла, твърде обща информация.
И едва ли бих се абонирал за някоя мейл листа, ако знам че ще получа точно това в замяна, колкото и егоистично да звучи. По същия начин, ако предложа безплатен боклук с общи бръщолевения за интернет маркетинга, за да намеря трафик, би било нереалистично да очаквам читатели.
Има много, много голяма разлика между безплатна книга и безплатната книга. Има и огромна разлика между трафика и читателите.
Трафик мога да намеря по всяко време, както безплатно, така и платено. Но читатели и редовни посетители мога да намеря, само ако ги спечеля като такива. И едва ли това ще стане, раздавайки безплатни боклуци и празни обещания за полезност.
Малко крайно ;), но добре казано 🙂
Не е крайно, а истина. Безплатно е само сиренцето в капана за мишки.
Опасно е, когато мнението се превръща в присъда!
Иначе съм съгласен, че негово величество Спамът може спокойно да бъде обявен за символ на интернет, пък и на съвременното потребителско информационно общество :))
Той е навсякъде. Само да се подлъжеш да кликнеш потвърдително и към теб се отправят огромни количества свръхгримирана (до неузнаваемост) информация…
И аз патя от това, поради което съм напълно съпричастен с написаното от Димитър и от Петко.
И все пак има и хора, които се стараят и допринасят за съдържанието на световната медия. Понякога успяват повече, понякога – по-малко 🙂
Има и хора, които наистина споделят своето сиренце.
А останалите живеят в капана, дори и когато искат да хванат някого в него…
😉
Винаги съм се смятал за сравнително безобиден човек, затова ще кажа че липсата на мнение е по-опасна.
Наистина, има безплатни книги и доклади, които принтирам и препрочитам със седмици. Това са парчета информация, направени със страшно желание и много вложени усилия. Но обикновено са от хората, които споделят в името на споделянето, а не на печалбата и бройката. И са доста, доста малко…
🙂
Мнението-присъда е по-малко опасно от липсата на мнение?
Въпросът излиза извън рамките на поста, тъй като в него няма присъда („малко крайна“ беше коментарът, а не „присъда“ :)),
но си заслужава коментара.
И все пак преди да произнесем присъда ми се струва, че е по-добре известно време да нямаме мнение :))
А и присъдата винаги следва да е конкретна, а не генерализираща :))
Както и да е – статията е точно на място и подкрепям притесненията на Димитър.
Дано наистина хората, които споделят, защото осъзнават ценността на акта на даване, без да търсят „трафик“, стават все повече.
Съгласен съм със Стоян, че е опасно мнението да се превръща в присъда, също и с Димитър, че винаги трябва да имаме мнение за нещата за да вървим напред и нагоре.
Въпреки горения ми коментар твърдо подкрепям издаването на безплатни книги, защото точно така се обменят мненията и идеите на хората. Но както от безплатните така и от платените книги има много, който ти пробутват „огризки“, както казва Димитър.
Според мен от всяка книга може да се вземе някакво знание, а спама никога няма да изчезне и го приемам за нормално. Първата Интернет реклама е била спам.
Интересен пост и наистина звучи малко крайно, което не е много типично за теб. Накара ме да се замисля за това, което се предлага for free в промотирането на нови продукти и изобщо в маркетинг процеса.
Според мен подходът да има подарък е добър, ако се прави в рамките на кампания с цели. Например, търсят се нови клиенти за дадена услуга и се дава тестов период за безплатното й ползване.
Но просто безплатно е наистина някак безцелно и когато не е свързано с очакване на резултати, подаръкът може да се окаже точно ненужен баласт.
Хубава статия, Димитър. Харесвам стила ви.
Моля не позволявайте коментари като горните да ви разколебаят да изразявате мнение със свои думи, както го чувствате.
Винаги ще се намери някой на който не му харесва че използвате „твърде крайни думи“, че „издавате присъди“. Такъв човек ще настоява да не заемате твърда позиция, да размивате нещата, да смекчавате изказа, да не би някой да се почувства засегнат, да се изразявате колкото може по-абстрактно, неутрално, завоалирано и т.н.
Ако послушате такъв човек, статиите ви ще се обезцветят и няма да казват нищо конкретно. Вместо „омръзна ми от фалшиви е-книги“, ще трябва да пишете „не ми е приятно да попадам на е-книги, които претендират за оригиналност, но са скалъпени от парчета от други книги, но това е само на някои сайтове, които няма да назова, за да не засегна правото им да скалъпват книги, евентуално“.
Не е вашият стил, нали?!
@ Петър съгласен. Прекалената дипломатичност убива духа и настроението на текстовете. В този има повече сарказъм, отколкото присъда, а определено не съм от хората, които биха спестили сарказма, иронията и… истината.
Здравейте, отново,
Нямаше да пиша, но когато „обратната връзка“ се изкривява, държа да направя едно последно пояснение 🙂
Не говорим за прекалена дипломатичност, нито за завоалираност, най-малкото за абстрактност (!), а за КОРЕКТНОСТ и за КОНКРЕТНОСТ.
Но това са доказани правила за ефективно общуване, които или спазваш, или не 🙂
…
Успехи!
Аз говоря за себе си и своя стил, не за абстракност. Когато поставим ограничения върху така нареченото ефективно общуване, търсейки коректност или конкретност, мнението ни вече се е превърнало в присъда 😉
От годините блогване съм научил едно нещо – ако всички читатели са съгласни с гледната ти точка, значи някъде си сгрешил. Важното е да бъдеш прав за себе си. А знаейки това, се освобождаваш от нуждата да го доказваш на другите.
Моето мнение е, че боклука за един е съкровището за друг. На нас може да ни се струва поредния репорт, а за някой може да злато което открива за първи път. По същия начин няма как като влезем в магазина да стои там само дрехата която на нас ще ни пасне и ни харесва. Мрежата е свободно място и всеки може да прави каквото си иска стига да не е незаконни и да не накърнява нечии интереси. Не виждам нищо лошо някой да прави блог за пари, дори не виждам нищо лошо някой да ламти за пари ( то това си е негов проблем ). В крайна сметка не можем да съдим някой че е направил 20 страници репорт колкото и да е тъп – като не ни харесва отминаваме и толкоз.
@ Свилен не съдя никого. Но вместо да подмина поредното безсмислие, реших да направя апел към тези, които ще ме разберат 🙂
Не, не аз не съм казал че съдиш някого. Ти изрази гледната си точка, аз също. Моята теза е, че нещо което на нас ни се струва боклук, може за някой дето тепърва навлиза в материята да му е полезно. А поста ти аз го разбирам, ясен е….проблема е че хем си прав хем не си …..защото не живеем в перфектен свят :).
@ Свилен ако бях само прав, или само в грешка, едва ли щеше да се развие такава интересна дискусия 🙂 Мерси за коментара.
Съгласен съм с повечето неща, особено с контраста м/ъ думите трафик – посетители. Да попитам – сток фотография ли си използвал, доста добра снимка?
@ Йорданов след много експерименти с безплатни и платени сток снимки, просто се върнах на добрите стари Google Image Search и Flickr на Yahoo. Малко повече търсене с подходящите ключови думи прави чудеса за всеки пост 🙂
Аз съм съгласна със Свилен.Всички сме много различни и всеки има право на свой си начин на мислене.Ако някой предлага стока и тя не се харесва на клиента,е съгурно,че следващият път клиентът няма да я купи.Така е Свилен-не ни харесва,отминаваме и толкоз.Така е с всеки свободен пазар.Ако „стоката“ има стойност,пък била тя и безплатна,се приема.Ако не ти хареса,следващият път няма да си загубиш времето с нея и така авторът ще загуби читателите си.Свободен пазар…
Така е, боклукът за някого може да е съкровище за друг. Но понякога има писания, които, като човек, за когото откриват топлата вода, мога да преценя като, меко казано, ненужни. За знаещия са скучни, а за незнаещия безполезни, защото няма да ги разбере. Хем банални за напреднал в темата, хем неясни за някой, който би научил нещо дори от тази баналност. Обикновено без да могат да бъдат определени като форма или жанр. И задължително пълни с чужди думи :-)))
Това за себе си наричам Словесна диария … имал човекът нужда да го изпише …
Съгласен съм с това. За пореден път показваш, че препоръките, които отправяш, наистина действат, форматирайки постовете си по този начин и стараейки се да се изразяваш семпло.
@ Мария и свободният пазар се нуждае от препоръки. Но да, съвсем права си, авторите на некачествено съдържание губят бързо своите читатели.
@ Петър благодаря!
Не съм съгласен да се слагат под общ знаменател всички, които предоставят нещо безплатно и веднага да им се лепват етикети. Да не говорим пък, че има достатъчно платен боклук, за който после само може да те е яд, че си си дал парите!
@ Петър отново, не поставям никого под етикети. Проблемът е, че едно 70% от безплатните книги и материали в интернет са създадени единствено с едното намерение да привлекат нови посетители, вместо да допринесат със стойност на текущите посетители.