Да блогваш означава да споделяш идеи, възгледи, мнения. Да дадеш част от себе си, от твоя начин на мислене и възприемане на темата, каквато не може да се срещне в Wall Street Journal, CNN, BBC News, Tech Crunch и подобни портали, които съобщават факти.
Границата между споделяне и съобщаване
Смятам, че един блог не е пълноценен, ако единствено съобщава чужди идеи – съдържание от други автори. Но е също толкова трудно да се създаде блог изпълнен единствено с авторски мнения, защото все някога идеите намаляват.
Спри и помисли е блог, който чета още от създаването на Креативен.ком (15 август 2007). Майк Рам, неговият автор и мой добър приятел, споделя както свои собствени възгледи, така и интересни чужди мнения, като в статията Нова година – нов живот. Но дори в такива случаи, когато публикува идеите на други блогъри, той споделя как те са се отразили на него – тоест защо го е направил.
За мен интересните блог статии са тези, в които авторите споделят себе си. Няма значение дали статията съдържа изцяло авторски мисли. Ако те са споделени с намерение (статията е била мотивираща за блогъра, според него съдържа важни гледни точки по даден въпрос), тогава си струват четенето.
Но статиите, публикувани в името на самото публикуване, ме отблъскват. Самата идея да се публикува статия, просто за да има какво да се чете и да не се загубят абонати или посетители, е глупава. Защото в един блог те очакват мнението на неговия автор.
Същия принцип важи за корпоративните блогове. Успешният корпоративен блог е този, който споделя идеите и принципите, на които е основана неговата фирма. Дори една статия относно дизайна в блог на уеб дизайн компания може да илюстрира основните разбирания на хората, които работят в нея. Може да демонстрира на текущите и постоянни клиенти, че минимализмът присъства във всеки проект. Или че добрата цветова комбинация прави техните сайтове уникални.
Благодаря ви, че отделихте време да прочетете тази идея. И ви благодаря за това, че споделяте своите собствени. Защото това прави блогосферата уникална.
Определено и аз харесвам блогове, чиито автори споделят своите мисли и чувства. И като се замислиш в интернет е много по-лесно да споделяш своите мисли и чувства (не знам и аз защо това е така). Даже на скоро дискутирахме това с мои приятели. Как някой може да общува по-спокойно в интернет, отколкото в реалния живот. Но това е друга тема, разбира се.
А между другото видях една малка грешка. Най-вероятно е допусната по невнимание, но все пак да я покажа:
…като в стотията <–
@ Цветан
Жалко е, че интернет често ни сближава повече, отколкото нормалното общуване (поради факта, че можем спокойно да споделяме идеи и мисли). Но ние, блогърите, можем само да се възползваме от това 😉
Мерси за корекцията, оправих грешката.
Благодаря за доверието!
Аз също споделям идеята, че най-ценното качество на един блог е искреността. Споделянето на лично мнение е точно това, което дава оригиналното звучене на един блог и оттам – предизвиква интереса на читателите към него. Дано в бъдеще да имаме щастието да четем повече такива блогове!
Абсолютно съм за! Хубаво е да има какво да кажеш, и още по-добре – да има с кого да го споделиш…
Това прави уникални и интересни както личните, така и професионалните, и корпоративните блогове.
Накара ме да се замисля за границата между споделяне и съобщаване – понякога съобщаването на нещо също е споделяне.
@ Rayna
Да, често споделянето може да се определи като съобщаване на нещо. Но в даден момент прекомерното съобщаване загубва тона на блог, а статиите заприличват на директория от линкове.
Много хубава статия! Аз от скоро имам блог и се старая да споделям само собствени идеи, възгледи и мнения.