Американците са големи и ядат дебели пици с много месо. Немците винаги спазват високи стандарти, затова произвеждат продукти с доказано качество. Ако ще пиете вино, да е френско, защото французите имат репутацията на страхотни винари от векове. Понеже финландците също са стриктен народ като немците, Nokia са издръжливи телефони. А пък нашите кебапчета са хубави, защото са произведени по новия БДС с месо от Балкана и съдържат подправки, които той умело пази в своя малка тайна.
Напомня ви на една силно клиширана реклама на бира (забравих марката, но помня посланието), нали?
И всичко това изглежда достоверно, докато не погледнеш етикета. Но вече е късно, защото си купил американска вечеря, стоплил си я в немска фурна, сипал си си френско вино от Африка, холандския телефон, сглобен в Китай, звъни, но не му обръщаш внимание, защото трябва да сложиш балканската скара в хладилника и да извадиш американската пица от немската фурна.
Абе, с две думи, приятелю, станал си жертва на маркетингът на стереотипите. Не си единствен – и се оставям на тези послания често, дори с удоволствие. Но защо? Защо хората обичаме толкова много да вярваме на стереотипите?
Принадлежност. Една изключително важна дума, когато става въпрос за маркетинга в наши дни. Всички обичаме да принадлежим към нещо голямо, стойностно и важно. Към общество с традиция, репутация и вкус. И да притежаваме продуктите, които показват точно тази принадлежност.
Показност. Втората ключова дума в маркетингът на стереотипите. Дори и да не го признавате, голяма част от нас обожаваме, когато можем да покажем своя социален статус. Било то с блог, хостнат на скъп сървър, с лъскава черна кола, която събира очите на съседите, с чисто ново колело с всички екстри за детето… Може да звучи леко арогантно, но дори тези, които се чувстват като част от просветените хора на новия век, които следят всички съвети на гурутата и купуват всяка тяхна нова книга, също практикуват показност. Иначе нямаше да говорят за него.
ВЪПРОС #1: Въпреки че това са строго клиширани слова, както посочиха Ласка от Trainer’s Depot (в коментарите) и Ваня (във фейсбук) след като прочетоха статията, означава ли че не са верни? Дали ни е писнало от стереотипи, но все пак продължаваме да им вярваме?
ВЪПРОС #2: Трябва ли да възприемаме маркетингът на стереотипите като нещо негативно? И доколко е възможно в 21 век да не се поддаваш на неговото влияние? И отговаря ли имижда на производството на една страна, да кажем Германия, граден с десетки години, на днешните й стоки, както запита във фейсбук Marti Forlife?
Добър повод да се замислим. Аз лично ще оставя въпросите отворени, защото всеки от вас най-вероятно има (или ще открие) своите отговори.
„Може да звучи леко арогантно, но дори тези, които се чувстват като част от просветените хора на новия век, които следят всички съвети на гурутата и купуват всяка тяхна нова книга(…)“ по-точно нямаше как да бъде.
Подведох се по заглавието и малко се разочаровaх от статията. Прекалено изполвано стана това сравнение с кухнята, немеца и всичко останало. 🙁
@ Тишо радвам се, че не съм единственият, който мисли по този начин! 🙂
@ Ласка идеята за статията тръгна точно от тези клишета. Посланието на края на статията е тази част, на която слагам най-голяма тежест.
ето още 3 родни примера:
Български тракийски боб произведен в Китай.
Карловска луканка, произведена в Добрич, Г.Оряховица, Пазарджик и къде ли още не.
Мартеници произведени в Китай.
Просто маркетолозите се възползват от стериотипите. Те са като наложени марки, на които всички се доверяват.
Национални марки, произведени в Китай, си е направо световен стереотип 🙂
@ Поли, @ Стефан много съм съгласен и с двама ви. С други думи, купуваме продукти по национална идея, но от чуждо производство.
Имай немско BMW с части от китай (например), сипи си френско вино от Чили („много гадно“), но можеш да пропуснеш притоплената пица! Въпрос на преценка….
и накрая „си сипвам българска бира“ :))
Стереотипите предразполагат към, носталгия по онова време когато всичко по магазините беше произведено в България или сделано в СССР. Тогава изрази като: немска машина, японски касетофон, шотландско уиски, американски дънки, бонбонки тик так и цигари кент, съвсем не бяха клишета а знак за високо качество и престиж. Държавния гуру беше един и книгите му ни ги тикаха в ръцете насила други нямаше. Сега всичко на пазара е плод на Великата китайска индустрия, Гурута много, но всичко е било за кинти. И такава бира вече няма, която на втория ден се разваляше. То пък един маркетинг ментаржийска работа.
Според мен всичко опира до промиване на мозъци, както по времето на комунизма така и сега. Просто са различни темите, но даже бих казал, че корпорацииите действат доста тоталитарно по отношение на пропагандата.
@ Петър бих казал, че пропагандата е естествена част от човешката природа. Корпоративна, правителствена, междуличностна, тя присъства в животите ни 24/7. Как ще й позволим да ни въздейства и как ние ще се възползваме от силите ни е повече философски, отколкото бизнес въпрос.
Отдавна марките не са това, което бяха. Имайки предвид, че няма голяма марка, която д ане е изнесла производството си в Китай, Индонезия и т.н. Вижте дори автомобилната икона Mercedes какви коли започна да изкарва на пазара. На 50 000км Вече не можеш да си видиш S класата, защото е постоянно в сервиза, а помним и още срещаме по пътищата тяхни автомобили на по 30 години и се движат, като нови. Най-краткото ояснение споре дмен е, че големите марки са градили име и стереотип в продължение на много години и сега е дошло времето да лежат на тях и те да им носят пари.
2-я въпрос е риторичен- отговорът е ДА. Не можеш да избягаш от реалността.
Всъщност можеш, но това не е масово явление.