Живеем в общество, където нормите за наблюдение и записване на данни надминават дори най-смелите мечти на Джордж Оруел. Правителствата отдавна използват технологии за разпознаване на лица, каквито скоро ще бъдат интегрирани и в новата iOS 5 от Apple. Мобилните ни телефони издават местоположението ни по всяко време, банките създават потребителски профил от покупките, които извършвате с кредитните си карти, а така любимият ни Google сканира и обработва всяко писмо, получено в пощата ни в Gmail. През това време със социалните мрежи като Facebook и Google+ споделяме доброволно изобилие от лична информация, която може да рекушира обратно към нас с негативни последствия по най-непредвидимите начини.
Ако съберем цялата информация, която предоставяме за себе си с интернет, мобилните комуникации, банковите ни сметки и покупките с банкови карти, ще направим толкова детайлен профил на ежедневието ни, че дори най-близките ни приятели биха имали какво да научат за нас.
Големи компании вече наемат малки фирми-изпълнители, които да профилират потенциалните им служители от публично достъпната за тях информация в интернет още преди да са отишли на интервю. От една страна това спестява време и спомага за намирането на качествени кадри. От друга, е лесна предпоставка за всякакъв вид дискриминации.
Пушиш? Съжалявам, не си подходящ. Не си във връзка? Търсим кандидат, изградил семейство, защото искаме по-стабилен характер за този пост. Симпатизираш на тази партия? Дори няма да те повикаме на интервю, а причината остава за нас. Харесал си пребоядисването на Паметника на съветската армия, познато като „В крак с времето“? Възмутително, това е акт на вандализъм, не искаме служителите на фирмата ни да споделят такава идеология.
Разбирате накъде бия.
Напоследък се говори за хладилници, които разпознават какви продукти съхраняват вътре. Умни хладилници. Технологията е много проста – производителите влагат евтин чип в опаковката на своите хранителни продукти. От своя страна, производителите на хладилници влагат евтина технология, която разчита информацията в тези чипове, записва я и я излъчва в дадена база данни. Целта? Събиране на информация.
Представете си следната картина – изведнъж разходите за осигуровки и застраховки скачат, защото дадена агенция разбира, че напоследък въобще не ядете здравословно. Пиете много бира, зеленчуците са малко, а млякото стои непипано от седмици за сметка на сладките, чиито нови чипове умният ви хладилник регистрира по няколко пъти на ден. Междувременно същата статистика получават рекламните компании, които почват в интернет, по телефона и на телевизора да ви пращат специални реклами за бира, сладки и лекарства срещу диабет.
Кога личният живот става публичен? И навиците трябва ли да се превръщат в статистика?
Всеки ден споделяме огромни количества информация за нас доброволно. Но дали сме сигурни, че споделеното няма да ни навреди в даден момент? Ще се радвам да прочета мненията ви в коментарите.
Смразих се направо. За съжаление всичко е точно така и ще става по-зле…
Темата става все по-актуална Митак. Няма място за опасения от злоупотреба на лична информация, когато действаш съзнателно и предвидливо. Това може да бъде и в твоя полза, затова подхождам с голямо внимание каква информация споделям в интернет. Зависи от целта, а моята е да създам открита и благоприятна онлайн репутация.
Сам знаеш, добре е да сме: „В крак с времето!“ 🙂
@ Анастас Мавродиев супер добре казано! Само с едно не съм съгласен – ако не правя нищо нередно, защо тогава да бъда следен, записван и профилиран? Историята на света показва, че обществата, които продават свободата си в името на сигурността, не получават нито едно от двете.
Митак,
Дори и да не я споделяме „ТЕ“ пак я събират и ни анализират по нея и вземат решения спрямо нея за нас.
Аз мисля, че това няма как да го избегнем вече. Просто конкуренцията е много голяма навсякъде и технологията позволява следене и анализиране на поведението ни.
Един пример:
Във футбола има фирми, които предлагат пълна статистика за всеки играч по време на мач: пасове, пробягани км, спринтове, фалове, единоборства, удари, местоположение по време на мач, допуснати грешки и т.н. и т.н. След което анализират тази информация и решават, кои футболисти как се справят. Дори я използват за вземане на решения за подажбата на футболисти.
Това е част от лошата страна на социалните мрежи..
Ами колкото и да събират. Пак има какво да научат!
Пък и много позволяваме, честно да Ви кажа!
Темата става все по-актуална. Интернет знае къде си ходил днес, бъдещият ти шеф няма да те вика на интервю, защото е разбрал, че пушиш и нямаш дълга връзка, а производителите на лекарства ти пращат реклама за хапчета против холестерол, защото в хладилника ти има малко зеленчуци…
Според мен обаче няма как да се върне колелото назад. Както когато автомобила е изместил каретата и коня. За да има безопасно движение по пътищата, наложило се е да се въведат регламенти.
Така ще бъде и сега – правото трябва да се променя, законите трябва да стават friendly за обикновените хора. Трябва да се регламентират начините, по които фирмите употребяват не само данни на свои служители, но и лични данни на потенциални клиенти, които могат да се открият свободно. И без специално разрешение от самите нас НИКОЙ не бива да нахълтва в личното ни пространство.
Да, това е самата истина, та дори и не цялата.
Но какво означава това, че трябва да се върнем в средновековието, когато, за да разберат нещо за теб е трябвало да те измъчват и да вярват на казаното от някой „доброжелател“?!
Да, по-манипулируеми сме, когато имат повече информация за нас, но също така означава и че могат да ни помогнат по-добре. Преминаваме от по-грубото и неточно, към по-фино и прецизно (много удачен пример с футболистите и статистиката).
Според мен, тук въпросът опира до това КОЙ ще има достъп до тази информация и ЗА КАКВО ще я използва и натам да се средоточат усилия за въздействие.
А колкото повече се съобразяваме с дадена линия на поведение, толкова повече сами се ограничаваме, вероятността да допуснем грешка се завишава, а и даваме повод на тази база по-лесно да ни манипулират. Няма да отварям темата за личното ограничение като най-големият враг на свободното поведение.
ПП: Това е мое лично мнение и не го налагам на никого.
Мисля че трябва да си пазим старите хладилници, старите лаптопи и изобщо старата техника. Не се знае в един момент дали няма да са по сигуни за употреба.
И фантастичните филми, в които ми преставят каква ще бъде 2148г. (да речем) май постепенно почва да се проявява в живота. С тези темпове не отиваме никак на добре. Технологиите започват да пречат на хората отколкото да им (ни) помагат. И все пак повече офлайн и всичко е 6.
За това трябва да се споделя разумно в свят в който да правиш това вече има дневна норма, трябва да споделяме такива неща, които не искаме да бъдат видяни. Аз споделям на следния принцип – всичко, което кажеш и споделиш може да бъде използвано срещу теб. Събитията, които посещавам ги споделям след като са отминали. Все по-често ми се случва да се запознавам с хора или да общувам с приятели, които знаят ужасно много за мен – оо бил си на онзи концерт, много яки снимки в планината, не знаех, че харесваш еди коя си банда… От една страна подхранва егоцентризма и ти е яко като споделяш и общуваш, макар и виртуално от друга страна вече нищо написано там не може да остане тайна или скрито.
Интересно е да използваш нови и нови социалки, само за да ги разучаваш и да споделяш ново инфо с приятелите си, но когато погледнеш общата картина (както ти си направил), всичко изглежда ужасно… В крайна сметка ние решаваме какво да споделяме и какво да не (прекаляваме понякога с twitter/4S/G+/fb и т.н., но всеки има нужда в някаква степен да сподели с приятелите си какво прави (да се похвали :/)).
@ Емо честно казано, понякога ме хваща носталгия по времето, когато споделяхме само на живо с кафенце и (тогавашния) Lucky Strike в ръка. Социалните мрежи хем ни свързаха, хем ни раздалечиха.
Тъй като светът отива към глобализация и развитие и перфекционизиране на самата система и на обществото като цяло, някак излиза, че няма как това да стане без пълен контрол и пълна прозрачност (друг е въпроса, че в момента информацията се ползва предимно за маркетингово проучване). Обаче ние не сме перфектни и винаги това хем ще помага, хем ще вреди. Много ми е интересна темата и съм мислел по нея и съм доста раздвоен.