снимка: Steve Woods
В йерархията на блогосферата обикновено той, или тя е на дъното, без подкрепа и обърнато внимание. Но грешка ли е това? Не са ли блогърите новатори нови и потенциално ценни допълнения за всяка българска ниша?
[wp:svejo-net]
Популярността, която ще добие, както и нестандартнатаму гледна точка на проблемите, засегнати в неговите статии, могат да са от полза за всеки негов колега блогър. Стига да отделите време да му помогнете да се издигне, можете да се сдобиете със силен приятел от блогосферата. Когато новакът със знания почувства подкрепа и разбиране от популярните блогъри, той получава все по-голяма мотивация да стане като тях.
Затова всеки нов блогър е ценен. Просто не трябва да забравяме, че знанията и уменията се натрупват постепенно, особено в занимание като блогването.
Като допълнение на тази кратка статия ще включа един вдъхновителен пасаж от Сет Годуин, автор на Маркетинг на позволението:
„Нека думите не пречат. Ако пишете онлайн, забравете всичко, което сте научили в училище. Не се опитвате да спечелите награда, или да изкарате шестица. Само се опитвате да сте истински, да правите смисъл, да напишете нещо, което си струва да бъде прочетено. Затова просто го кажете.“ – Seth’s Blog: Just Say It.
Това последното много ми хареса. Кратко, ясно и точно. Описва най-важното за блогването в няколко кратки изречения 🙂
Като видях заглавието и си казах: „Ха, нещо за мен пише“ 🙂
Това да си на дъното е голямо прединство. Никой не очаква чудеса от теб, не си притиснат да пишеш и т.н.
Хах, и аз си помислих, че за мен пише 🙂 Но аз имам по-голямо основание, защото блог, който поддържам се казва newbiemanager.blogspot.com 🙂
Не съм много сългасен с гледната точка на SSH_ON. Винаги трябва да пишеш все едно изпълняваш определени изисквания и имаш строги цели.
А също така бих си позволил малка корекция по името от цитата. Не че е важно, но аз до колкото съм запознат се произнася Сет Годин. Моля все пак да ме извиниш, ако съм се оказал с погрешни впечатления.
Да, но това да си на дъното може да се окаже нож с две остриета.Ако не си достатъчно решен да продължаваш да блогваш, много лесно можеш да се откажеш като видиш, че никой не обръща внимание на това, което правиш.
Голяма грешка на новите блогъри е да копират „ветераните“. Не случайно Митко е подчертал „нестандартната им гледна точка“ в началото на статията.
Това трябва да е едно от основните направления по които трябва да се работи с нов блог. Но не просто гледна точка, която да оспорва всичко казано и прието от други блогъри с единствената цел да си нестандартен, а по скоро допълваща.
Винаги прави страхотно впечатление, когато не просто линкнеш към статия на известен блогър,а доразвиеш идеята или я персонализираш, изгазвайки твоят личен опит по темата.
Поздрави!
Светослав Гърков