снимка: Heiko Klingele
Блогването е занимание, което гарантирано отнема време, много често ценно време от личния ни живот. Затова е важно да поставим граница между работата на компютъра и почивката. В тази статия ще споделя моите съвети за продуктивно блогване, за създаване на атмосфера, която ни вдъхновява за писане на съдържание и поддържане на блогове, за това как да го отделим от личния ни живот.
[wp:svejo-net]
Продуктивност, или умението да блогваме организирано
Прибирате се от работа в петък вечер, уморен от седмицата и мърморейки за задръстванията. Хапвате набързо, въпреки че все още оставате гладен, и сядате пред компютъра с бира в ръка. Зареждате WordPress, или Blogger, но разбирате, че нямате идея за какво да пишете. И затова се отпусвате в браузване на блогове, уебсайтове, и разглеждане на картинки, докато разберете че просто тази вечер няма да публикувате нова статия. Може би ви звучи познато?
Често забравяме, че блогването трябва да бъде забавно. Не рутинен навик, не начин да си го върнем на шофьора на автобус, който е спрял толкова рязко, че десетима души са ви смазали, нито някокво занимание, което ще отнеме три минути като ходенето до тоалетна. Блогването изисква концентрация и енергия, за да има смисъл. Блогването изисква желание. Затова аз блогвам, само когато имам желание да го правя – когато имам желанието да споделям, да обучавам, или просто да информирам читателите ми.
За да можете да се концентрирате, най-добре е да блогвате на изчистено от излишни предмети работно поле, минимизирано единствено до техниката, която ви е нужна. Премахнете излишните листове, книги, химикалки, маркери за дискове, чаши за кафе и прочее от масата, оставяйки единствено монитора пред вашите очи. Когато ви трябва енергия, изпийте малко кафе, разходете се из стаята, или навън около жилището ви, изпийте сок от цитруси. Не забравяйте, че цигарите изтощават и не тонизират.
Ако сте от хората, които обичат да блогват с музика, изберете я спокойна, препоръчително без певец, за да не се забъркате в текстовете. В интернет се продават и компилации със записани природни звуци, които релаксират и тонизират, поне в моя случай.
Обобщено, премахнете излишните предмети, които отвличат вниманието си, работете в свежо настроение и физическо състояние, рядко слушайте песни с текстове, които наистина отвличат вниманието и разбъркват мислите ви. Толкова за създаването на благоприятна атмосфера.
Влагане на смисъл в писането
В статията „Психология на блогването: преобърнете навиците си!“ споделих как създаването на точно определен период за писане, свързан с креативната дейност на създаване и структуриране на информация, може драстично да промени ефективността на блогването. Сега ще говоря за самия процес на продуктивно писане.
Заглавието не е достатъчно начало. Опитайте да структурирате идеите си в текстови документ, или просто на бял лист хартия, преди да започнете със всяка статия.
За да вложите смисъл в статиите и да ги довършите по-бързо, първо отговорете на следните въпроси:
- Каква е главната цел на вашата статия?
- Заглавието достатъчно добре ли я илюстрира?
- С какво ще бъде полезна статията и на кои части от нея трябва да наблегна?
- Как да напиша статията, така че най-важната информация да бъде лесна за намиране и усвояване?
- На кого ще бъде полезна тази статия?
- Ако да – би ли била тя интересна за моите читатели?
- С коя идея от съдържанието да започна първо, коя е втора по ред, трета (…) и с коя да завърша? Препоръчително е идеите да бъдат подредени по важност, започвайки с първата.
След като сте създали мислена карта на вашия текст – запишете я, тъй като в повечето случаи, включително моя, паметта е наистина непредсказуема, а всяка добра идея е ценна.
Разграничаване на блогването от личния живот
Според блогъри като Дарън Роуз и Брайьн Кларк, добрата статия изисква между 60 и 90 минути за създаване, включително мисловния процес и писането й. Затова винаги бъдете сигурен, че имате достатъчно време да изразите всички идеи, които са ви сполетяли. Ако нямате времето, просто напишете един драфт и използвайте максимално вдъхновението си. Имайте в предвид, че много думи могат да бъдат написани за 10 минути 🙂 .
Никога не прекарвайте повече от час пред компютъра, търсейки вдъхновение. Най-правилният начин да се напълните с идеи е да не блогвате два-три дена. Тъй като през това време не само ще сте развили жажда за блогване, но поне една идея ще ви хрумне. Използвайки горния метод за планиране на статиите, вие можете да я разработите и довършите като готов текст по всяко време.
Старайте се да не изпадате в стресови ситуации, докато поддържате блога си. Спад в посещенията, или абонатите, е лесно поправим. Когато един от читателите ви критикува – приемайте критиката с радост, без излишни чувства. Защото блогването е виртуална дейност, която не трябва да влияе да физическото и психическото ви състояние. То просто трябва да бъде забавен начин да изразите идеите си.
Аз пиша рядко и най-често проблеми със заглавията. Хем да е кратко, хем да е описателно, хем да хваща окото (тоест оригинално), хем и keywords да набутам… изобщо не е лесно.
Хубави статии се получават, когато ти дойде нещо на ум, а не когато си кажеш: „Сядам да пиша, че трябва да публикувам нещо в блога“.
Един страхотен съвет, който сигурно вече се е появявал многократно на страниците на Креативен, но си заслужава повтарянето е :
„Носете винаги в себе си лист и химикалка! Не знаете по кое време на деня и къде ще ви хрумне страхотна идея за пост, която няма да можете да пресъздадете, когато седнете пред компютъра.“
Според мен не трябва да се пише рутинно в блог. Използвайки метода „Сядам пред писито и пиша каквото ми хрумне“ няма да можете да пишете винаги стойностни и интересни статии. Докато ако имате файл със записки и идеи за постове винаги ще можете да доразвиете някоя.
Поздрави!
Светослав Гърков
Здравей, Светослав, мерси за цитата от архива на блога, наистина съм забравил да споделя това.
Моят съвет #1 за всеки блогър е:
Пишете, за да изразите мислите си, а не сядайте пред компютъра, за да търсите какво да пишете. Защото във втория случай голяма част от времето ви в интернет ще бъде пропиляна безцелно. Поне при мен е така 🙂