Какво бихте направили различно, ако можехте да почнете отначало? Въпрос, който се задава на почти всяка конференция на тема мотивация и постигане на успех. Всеки от нас някога е желал да почне отначало. Но тъй като не се чувствам достатъчно мъдър, за да ви менторствам за смисъла на живота и постигането на абсолютен успех, ще говоря за блогосферата.
Почти няма блогър, който да е изоставил поне един блог, заради желанието да почне отначало. Но дали това е грешка и защо повечето от нас пропускат основите на блогването, ще разберете в следващите няколко параграфа от тази статия.
[wp:svejo-net]
1) Всяка статия е ново начало
Няма значение дали сте се провалил с предишната, или сте спечелил десетина нови абоната. Защото новата статия и това, което споделяте в нея, определя статистиките ви за следващите няколко дни. Лесно може да изградите репутация на неопитен блогър, но с малко труд, усилия и вложено време можете да я поправите.
2) Съветите ви се измерват в резултати
Списанията за готварство винаги споделят изпробвани рецепти. Списанията за отслабване споделят винаги доказани методи. С времето осъзнах, че съветите, които раздавате, не се измерват в намеренията ви. Те са качествени само, когато при прилагане дават резултати. Популярните блогъри се отличават от новаците с това, че споделят от собствения си опит. Споделят методиката си за постигане на резултати.
3) Важното е да продължавате да опитвате
Естествено, че популярност не се постига лесно. Само се замислете колко блогъри пишат на същата тема, на която и вие (особено когато пишете на английски език). И вероятността някой да пише статия едновременно с вас е твърде голяма. Блогосферата е едно пренаселено и замърсено море. За да изплувате на повърхността, трябва да бъдете или различен от останалите, или крайно полезен. Когато успеете да комбинирате и двете, които изисква определено количество време, постепенно изграждате читателство.
На за да бъдете различен, или полезен, трябва да се упражнявате. Да продължавате да опитвате да изплувате. Отново и отново. Колкото повече се упражнявате, толкова повече знания и опит трупате. Което ме досеща, че…
4) В блогосферата няма таланти
Талантът е измислен от мързеливите хора, за да имат оправдание за неуспеха си. Позволете ми да ви разкажа една приказка… След концерт, пианистът се оттегля в стаята си, когато изненадно идва управителката на концертната зала и го хвали с думите: „Прекрасно беше! Бих дала живота си, за да мога да свяря на пианото така.“ Пианистът се обръща ужасено, казвайки: „Аз вече дадох моя.“
Това, което наричаме талант, е резултат на редовно упражняване.
Страхотна статийка! Напълно сътгласен съм с всичко, което е споделено в нея, особено с втората точка.
Съгласен съм, но за мен блогът е удоволствие.Поствам това, което на мен ми харесва, това , което мен ме вълнува….За мен това не е състезание.Смятам, че така изразявам себе си и ми е добре, когато на посетителите им допадне нещо.Това са блоговете за мен, аз бих искал да виждам същото.И в най перфектния блог винаги ще се намери някой, които нещо да не хареса, да те наплюе и …….Има блогъри, които целят да са първи, да са най-умните, най-можещите и т.н., докато за мен блога е забавление и заради това ми е чужд страхът от провал.
Казваш, че е добре давайки съвети в блоговете си предварително да сме изпробвали какъв ще бъде резултата. Не винаги това е възможно обаче. При начинаещия блогър като мен е по лесно да взема резултатът наготово от някой който вече го е тествал и да го споделя с другите, които ме четат. А дай-боже след време да мога аз да правя такива експерименти и другите блогъри след мен да ме цитират.
Хубава статия. Това за таланта го знам така:
С тромпетист … “Прекрасно беше! Бих дала живота си, за да мога да свиря на тромпет така.”
– Госпожо, аз направих именно това!
(имаш правописна грешка в цитата)
Поздрави имаш хубав блог, бтв отдавна имаш връзка при мен 😉