Казвам се Христо, но ми викат Крис, имам стартъп – Imagga. Правим магии със снимки, общо взето чрез технологията, която разработваме се опитваме да предадем значение на снимките – дали ще добавим автоматично ключови думи към всяка една снимка, или ще предложим търсене базирано по цвят, подобност, или пък просто ще помогнем да оразмериш автоматично всички снимки в сайта си без да режеш крака и глави 😉
Снощи един познат ми подхвърли доста интересен въпрос: „Каква е разликата между стартъп и предприемачество?“. Всъщност, такава съществува ли и ако беше на мое място, какво би му отговорил?
Според мен мен има малка разлика. Стартъп обикновено означава компания, която разработва продукт или услуга, в които има някаква иновация и с която се цели доминация на световния пазар. Всеки, който има стартъп е предприемач.
Обаче чичо Иван с малкият квартален хранителен магазин също е предприемач, в широкия смисъл на думата. Обаче хранителният му магазин не е стартъп, защото не отговаря на горните условия. Това си е моя дефиниция. Общо взето за да си стартъпър трябва да имаш механизъм бързо да разрастнеш бизнеса си и то не само на локален пазар.
Употребени заедно, думите „стартъп” и “академия” подсказват, че човек трябва да се образова, преди да започне бизнес. Кои, според теб, са нужните качества, навици и знания, които всеки бъдещ бизнесмен трябва да култувура в съзнанието си?
Голяма част от знанията се придобиват в практиката. Предприемачеството е малко като медицината. Можеш много да знаеш, и има толкова много неща, които можеш да научиш, но знанията не те правят добър предприемач, както и добър лекар. Трябва да придобиеш опит, да натрупаш усет и тогава ставаш добър практик.
„За съжаление в България повечето от нас нямат достатъчно знания, пък да не говорим за опит. Причините са няколко.“
Първо – системата ни на образование. Там не ни учат на така наречените soft skills – как да говорим пред хора, как да продаваме успешно, как да се изразим по нормален начин писмено в бизнес кореспонденция, как да си направим бизнес план и т.н.
Второ – няма развита предприемаческа екосистема, с помощта на която да намериш начини да достигнеш до правилните хора, които да ти помогнат да осъществиш идеята си. Говоря за „връзки“ ама не в смисъла, в който ние ги разбираме тук – направи ти нещо за мен, и ще съм ти длъжен аз, та като ти потрябва на тебе, аз ще ти се отплатя. Става въпрос за безвъзмездна свързаност между хората, които доброволно и без скрита умисъл си помагат със всичко, с което могат. Това е най-ценното в Силициевата долина, нещо което се гради бавно и малко трудно в страни като България.
Трето – смелост за споделиш идеята си. Хората постоянно се притесняват, че ако споделят, някой ще им открадне идеята. А ако не споделиш, няма как да намериш подкрепа. Идеята няма никаква стойност ако седи в ума ти.
Четвърто – страх от провал. Повечето хора тук предпочитат да играят на сигурно и предприемат нещо само ако са достатъчно сигурни, че ще успеят. Обстановката тук е такава, че след като се провалиш веднъж ставаш за присмех и никога не си насърчен да пробваш пак. Това е нещо което трябва да се научим да правим – да се проваляме с гръм и трясък и да се учим от провалите. След което да станем и да продължим. Това се учи в практиката, в никой университет.
Как StartUP Academy ще помогне на такива хора да натрупат нужното им, за да развият успешно бизнес идеите си?
Начина, по който сме измислили форматът на StartUP Academy предпоставя всеки от участниците от първата лекция да започне да работи по собствен проект, като на прилага стъпка по стъпка наученото в академията. Освен това усилията ще са общи, защото ще може да почерпи съвет от хората, с които се обучава и да използва тяхната експертиза, практичен опит, както и свързаност в екосистемата.
Да правиш бизнес означава да си свързан, освен известен опит, знания и малко късмет са ти необходими много хора, които да помогнат да постигнеш целите си. Не напразно се казва че първите пари за стартиране се взимат от приятели, семейство, както и често се оказва първите сделки и клиенти идват от тези среди. Това е амбициозната цел, и ако не я постигнем още първата година, продължаваме, все пак StartUP Academy също е стартъп.
Говорейки за образование, се досещам за една гореща тема в българското общество. Правят ли университетите ни достатъчно, за да подготвят бъдещите бизнесмени на България? И, най-вече, реалистично ли е да възлагаме тази нелека задача само на тях?
Абсолютно недостатъчно и осакатено е образованието във висшите ни училища. И това е голям проблем. Нещата там трудно се променят, затова много от бизнесите сами обучават необходимият им персонал – пример Telerik Academy. Истината е, обаче, че без съществена промяна в образователната система няма да има трайна промяна за обществото ни, следователно много усилия трябва да се положат, за да убедим българските университети, че трябва да предложат адекватни програми за предприемачество.
Голяма грешка се прави когато програмата за предприемачество е само и единствено част да речем от стопански факултет. Само по себе си икономическото образование не може да те направи предприемач, освен ако не правиш консултантски бизнес в сферата на финансите или не развиваш някаква иновация пак в тази сфера. Идеята е, че предприемачество трябва да преподава във всяка една инженерна специалност да речем. Там хора с техническо образование и идеи могат да научат как да ги превърнат в бизнес.
Съветите за успех са навсякъде, затова нека бъдем различни. Можеш ли да ми дадеш няколко съвета за сигурен провал?
Сигурен провал е да почнеш бизнеса сам без съдружници. Сигурен провал е да мислиш за високотехнологичен бизнес но да целиш пазар само в България. Сигурен провал е да мислиш, че ако веднъж е станало, можеш да репликираш по абсолютно същия начин бизнеса във всяка една сфера. Сигурен провал е да чакаш да станеш напълно готов, за да стартираш бизнес.
Какво би казал на читателите ни като за финал?
Да не се колебаят и да следват мечтите си. Да мечтаят мащабно и да си поставят цели, които не могат да постигнат сами. Да намерят съмишленици, и да започнат с малки стъпки да вървят към мечтата.
С това ти интервю Митко, просто те слагам в графа “ и други..“
Има много по-кадърни и по-успели от Ицо.
Подозирах, че е възможно да си мислещо дете, но вече не мисля така.
Както и да е 🙂 Още 100 интервюта да даде Ицо, за мен все ще си остане посредствен.
П.С. Да ти кажа ли защо някои „бизнесмени“ се ориентират към старт-ъпите ? По същата логика, която в България наемат стажанти. Не за да им помогнат, а да ги „оберат“. Кво по-лесно от това да гепиш или копираш чужди идеи ?! То по този начин и медиа се прави ( според БГ Сайт ) 🙂
@7eebf58f58e502b3f197fb2785f89141:disqus И аз предпочитам (все още) да търся начини да се финансирам сам, отколкото някой да ти даде там някакви пари, а после да иска да притежава твоята компания и да ти казва какво да правиш. Понякога си принуден, или пък си уреждаш клаузи, които да не стигат до там, но предприемачите по принцип не са хора, които си търсят някой, който да им казва какво да правят или да притежава това, което създават. Истинското „стартъпачество“ (как звучи само :D) не е просто бизнес, и не е и много добър бизнес. Работническата психика, не че няма оправдание, е повсеместна – всеки гледа да си работи за сигурни 3-4-5 бона на месец като си работи нещо уж много яко, а всъщност посредствено, но продаваемо. Че това си е царски живот за България – „за какво му е повече на човек“ – може да си купи хубава кола, с която да ходи на работа, какво повече му трябва. Ако двама или трима кадърни млади хора се съберат, могат да сътворят за нула време неща, с които да направят огромни международни компании за смях. Това е доказано в историята, виждал съм го със собствените си очи и ръце, например един експериментален проект, който бях разработвал сам за 3 месеца, а с по-високи възможности от продукт на Ксерокс, правен от 9 души за 1 + 1 години. Или един друг проект, който разработих за около 5 седмици на майтап, или един трети, по който нямам достатъчно време да работя, но за няколко месеца без много работа стана достатъчно добър за да си правя филмите с него, ако имах време или екип, Адоби и Сони вече щяха да се ослушват, но засега им се разминава и този момент се отлага… В България проблемът с липсата на дързост прави задачата на по-смелите много по-трудна и изисква петорно повече качества от тях. Лесно е да кажеш „намери съмишленици“ – пълно е с фалшиви съмишленици, работническа психика и апатия, която непрекъснато те отблъсква от това да продължаваш да търсиш такива тук.
Ники, благодаря за мнението ти! Ще оставя първите ти четири параграфа да говорят сами и просто ще замълча 🙂
Остави го, бих се радвал.
Знаеш ли каква е разликата между умен и глупав човек? Умния докато е жив се съмнява, че знае всичко… а глупака докато е жив си мисли, че знае всичко.
И в този ред на мисли, сам знаеш, че имаме прекалено много хора в бранша, които са специалисти по каквото се сетиш. Ицо е част от тази група…, докато е жив ще мисли, че знае всичко.
Типичния трол…
Аз пък мисля, че Крис е интелигентен човек и добър в областта в която се занимава. Може да се научат някои неща от него. Благодаря за интервюто!
Моля! За нас е удоволствие да ни гостуват хората, които активно допринасят за развитието на българския дигитален бизнес 🙂
Не познавам Крис, но съм чел доста негови неща и мисля, че е интелигентен, а и съм го виждал по фестивали да се занимава с интересни социални дейности. Искам да изкажа мнение по линия на балонът наречен старт ъп. Това е безумие. Наливат се пари в продукти, които нямат грам смисъл или почти никаква роля в подобряването на живота на който и да е. Напомня ми на дотком балона от преди 12г.
Интересна гледна точка! Провокира ме дотам, че смятам да направя подробен анализ по въпроса. Ще се радвам, ако се включиш с мнение @ https://www.facebook.com/groups/seobg/permalink/445199562214047/