Блоговете – обръщаме им внимание, четем ги, а други от тях пренебрегваме. Коментираме там, където си струва да оставим своите мнения, знаейки че има и такива места, където те не биха били толкова добре посрещнати. Като посетители имаме привилегията на избора дали да разгледаме определен блог или просто да го оставим да се загуби в океана от веднъж посетени и после забравени уебсайтове. Но, за съжаление, като автори нямаме този избор. Вместо това държим отговорност пред читателите.
От нас постоянно се очаква постоянен приток от ново съдържание, свежи идеи и достойни за публикуване размисли, ако желаем блоговете ни да се задържат там, където са, и да продължат да привличат повече читателство и все по-обширен брой rss абонати.
Но какво да правим, когато ни връхлети творческата (или блогърска) криза? Като човек, чиито блогове страдат от нея месеци наред, открих неочаквано, донякъде забавно решение – просто започвам да пиша отново. Статиите не изискват седмици планиране и нерешителност дали точно тази тема би била подходяща или би могла да бъде развита подробно. Трябва действие. Позволете ми да разгърна по-подробно тази мисъл, за да не звуча като Тони Робинс на блогосферата.
Блогърската криза означава липса на желание, а не липса на идеи. Дори сред години бълване на нови статии ежедневно, някои от по-старите и установени блогове в международната блогосфера продължават да намират по нещо ново и интересно за своите читатели с всеки изминал ден. Едва ли има ниша, която да не се развива и променя с времето. И въпреки че кучетата не еволюират и не се променят толкова бързо, колкото търсачките онлайн, един автор на блог за отглеждане на кучета има потенциала да изписва същия брой статии годишно, колкото този за SEO.
Ясно е, че малко хора стават всяка сутрин с желанието да прескочат собствените си граници или да задълбаят дълбоко в нещо, което постепенно с времето се е превърнало от забавно хоби в рутинен навик. Но блогосферата и най-вече нейните читатели не се интересува толкова от желанията на блогърите. Заветната й цел е да генерира ежедневно ново, интересно, различно съдържание, което за информира или забавлява нейните потребители.
Ще използвам тази статия, за да направя едно обещание към вас, читателите на моя блог. Говорейки за отговорност и това, че за да излезне от творческа криза, блогърът просто трябва да не се скатава, а да пише, споделям че отново ще съживя Креативен така, както беше преди. От този месец нататък очаквайте минимум една статия седмично + рубриката с линкове и интересни факти всяка неделя. Благодаря ви за търпението, което проявихте преди да изляза от толкова продължителната блогърска криза.
цяла статия седмично? 🙂
това си е сериозна творческа криза, мисля
Привет,
Аз винаги съм чел твоя блог с интерес. Освен полезните и интереснини публикацци много ми допада тона и начина ти на водене на блога – приятен, спокоен и шороко отворен към всички.
Според мен трудностите често идват от там, че повечето блогъри не си изкарват прехраната с блогване и работят нещо друго макар и това, за което пишат. И понякога сме под влияние на ежедневните ни проблеми и задачи и просто не ни стига силата за блога. Винаги има изключения, но ако блога популяризира твоите умения и знания с които печелиш парите си тогава могивацията е по-силна.
Явно всеки минава през кратко освисляне на своята идея за блогване.
Горния проблем е може би е личен. На мен често ни ми стига времето за моя блог (аз съм нов и начинаещ и не се сравнявам с теб и другите известни блогове), просто изказвма мнение.
Очаквам с интерес твоите статии….:)
@ Карла надявам се за вдъхновение за минимум една статия седмично, но се застраховам пред близо 800-те редовни читатели с цяла статия на седмица. И да, съгласен съм че това е сериозна блогърска криза 🙂
@ Стефан винаги е мотивиращо, когато стилът ми на писане прави впечатление, мерси за хубавите думи. Според мен блогърската криза се изявява като феномен на таргетираното писане – колкото повече тясна е нишата на писане, толкова по-трудно става с време създаването на нови идеи.
Благодаря и на двама ви за коментарите!
Мен ме мъчи една такава криза от месеци. Едвам пиша по 1 статия месечно. Ще опитам да надраскам нещо само за да започна наново, но наистина напоследък ми е някак по в страни блога.
Стегнете се 🙂 Стига с тая криза на вдъхновението, че ние, по-читателите, ще изпаднем в криза на търпението…
Крайно време беше да се вземеш в ръце, Митак! Не само, че и в „Предприемач“-а те няма, ами и тук пишеш от дъжд на вятър. Бих ти препоръчал книгата на Стивън Кинг-„Мемориарите на занаята. За писането“, ако все още не си я чел. Помага, от опит го казвам. Слагай категория за гост блогър да видиш дали няма да имаш идеи за писане.
относно С.Кинг – неизвестното. негови агенти набират произведения, написани от тотално неизвестни източноевропейци, купуват ги за жълти стотинки, след което маестрото ги пипва тук там в свой стил и после ви съветва за занаята.
ей тва се казва креативност.
учете се! 🙂
Аз съм почитател на блога ти от няколко години. Намирам го за полезен, освен това пишеш интересно и забавно. Въпреки това, не бях влизал тук от месеци. Но ето сега ще си наваксам 🙂 За мен не е толкова важно да виждам всеки ден по нещо ново от креативен в жадните за кънтент машини. За мен е по-важно да прочета нещо полезно и да се порадвам на тънката ирония зад иначе сериозните, професионални теми, които разглеждаш. Ти винаги си казвал, че съдържанието е по-важно от формата. Бих се съгласил и на една статия месечно, стига да знам, че просто някой продължава да пише по темите за креативността в блоговете, защото ми е полезно и приятно да ги чета. Така че, спрямо мен, като лоялен читател, кой знае каква отговорност не носиш, просто се радвам, че те има и, че продължгаваш да твориш. Кога, колко и как – нека това завинаги да си остане част от неизбежната творческата свобода. А сега и малко личен опит. През последните няколко години развих навика да не пиша през лятото. Това е сезон, в който живея основно офлайн, трупам впечатления и, честно казано, не ми се занимава много с блога. В началото се притеснявах, че заради дългата 3-4 месечна пауза хората ще забравят за „Писателския блог на Тишо“, ще се откажат да ме четат, но практиката показа друго – когато стана активен с ново, интригуващо съдържание, читателите се завръщат, а заедно с тях и нови. Така лично за себе си изградих правилото да пиша само тогава, когато съм на кеф. И най-важното: когато имам какво да кажа. Поздрави!
Благодаря на всички за споделените мнения!
@ Тишо радвам се, че съм повлиял на блогърството ти 🙂 Също съм забелязал, че дори да спреш да пишеш за продължителен период от време, вниманието към блога не спада. Но започвам месец март с тайната надежда, че такъв експеримент няма отново да се наложи.
Поздрави,
Димитър Николов
Карла е права за Кинг
Наистина трябва една фабрика от помощници
Съвет: Когато ти попадне нещо интересно в интернет или по телевизията или го чуеш от приятел, независимо какво е то, стига да ти е направило впечатление – веднага си го запиши на тефтерче или на телефона. След това като дойде време да блогваш се обърни към тези записки.
Може би трябва малко да разшириш тематиката на блога, за да ти е по-лесно да намираш теми.