Блогването отдавна не е върха на сладоледа в социалния уеб. Искат работа, доста време, задължителното постоянство и капка креативност. В противен случай ще пишете само за себе си и вашето послание ще остане неоткрито. Блоговете бледнеят пред лекотата на общуване, която Facebook, Twitter и микроблогинг платформата Tumblr предлагат.
В своята носталгична статия за блогосферата, авторката Лея Макларън от канадското издание Globe & Mail споделя: „Напоследък хората мислят за популярните видеоклипове с котета и се изразяват с не повече от 140 символа, а задълбочените, добре обмислени блогове са също толкова модерни, колкото задълбочените, добре обмислени книги – с други думи, те са културно значими, но не и модерни.“
Но всичко това не трябва да означава, че блоговете не са актуални или че са загубили своето влияние. Напротив, с времето се превърнаха от лични дневници, в които споделяхме снимки на домашните си любимци и вкусни рецепти за хрупкави картофки в гражданска медия, където всеки с уникално мнение изпъква. От инструмент за общуване с няколко приятели, еволюираха в начин да достигнеш стотици, дори хиляди (говоря за българския интернет) читатели, да разпространиш информация, послания, идеи. Дори в средство за политическа пропаганда, след като американските тайни служби признаха, че имат практиката да създават уебсайтове и блогове на политическа тематика.
Но нека бъда оптимист и кажа, че чашата е наполовина пълна. Социалните мрежи ни помагат да намираме повече читатели, увеличавайки влиянието на блоговете ни. Те са едно незаменимо средство за популяризиране на блогове и изграждане на пълноценно общество от редовни посетители. Вече има изобилие от WordPress добавки, които интегрират Like и Tweet бутони, които позволяват коментирането с профили от Facebook и Twitter, както и още много други.
Тук е голямата ирония – социалните мрежи и платформите за микроблогове постепенно отучват читателите от търпението да усвоят голям, смислен текст онлайн, а в същото време блогърите ги използваме за популяризиране на нашите големи и (надявам се) смислени текстове. Блогването в ерата на фейсбук статуси и туийтове губи сексапила си, но не и авторитета.